Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Гражданският натиск не бива да бъде свеждан до това, което избива в ексцесни форми. Той е постоянното усилие да създаваме условие за нормален живот. Ако няма държавни институции, които да поддържат базисната предпоставка на живота - нормалност, подреденост, тогава всички ние имаме задължението да се борим с всички възможни средства за възстановяване на тази нормалност. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" професор Георги Димитров преди публичната дискусия "Демокрация чрез граждански сдружавания и граждански натиск".
Това беше илюзия и дълги години аз съм я споделял, че ние, като че ли имаме едно гражданско общество, което временно е в мазето и трябва да го извадим оттам и то вече ще оправи всички проблеми. Големият проблем в България е, че нямаме гражданско общество, а не че то е слабо.
Според Димитров гражданското общество трябва да бъде създадено:
В момента, в който професор Танев опита да направи нещо в тази посока, веднага му запушиха устата. Не казвам, че това е причината да си отиде, но една от най-силните съпротиви е срещу инициативата да стане автентично гражданското образование в България. Тази инициатива беше смачкана в зародиш. На хартия и сега има гражданско образование в училище, но то няма съдържание. Причината за това е, че ако бъде реално осъществявано гражданско образование, ще стане ясно колко е неграждански животът в училище.
Проф. Димитров е категоричен, че има 10-15 полета, в които трябва да се извършат радикални промени, а нещата могат да се променят практически във всички сфери на публичния живот, където има колективно вземане на решения. Гражданският дух в България живее в електронната комуникация, смята професорът. Тази комуникация обаче получава прекомерно влияние поради отсъствието на друга.
Има драматична разлика между писането на клавиатура и действително отстояване на мнението с действия, които биха могли да ти навредят. Нашият класик Макс Вебер има една много важна мисъл, че най-голямото и най-пагубното за християните изкушение, не са дребните страсти, а че може да си праведен по подразбиране - когато не правиш зло и вече си праведен. Напротив, за да бъдеш християнин, трябва да носиш риска от това, че си праведен.
