Eмисия новини
от 01.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Кой измисли "българската следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II

Майкъл Добс: Идеята за "българската следа" изначално е била една глупост

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Процесът за опита за убийство на папа Йоан Павел II преди 35 години намеси името страната ни с лансирането на теорията за „българската следа“. Идеята, вдъхновена от американски журналист, допринася за негативния образ на България на световната сцена.

Ако се беше доказало, че българи са се опитали да убият папата, ако бяха открили доказателства, България щеше да изпадне в изгнание на международната сцена. Някои държави сигурно биха прекратили дипломатическите си отношения със страната. Така че наистина това e едно събитие със значително влияние. Това заяви Мелвин Левицки, посланик на САЩ в София в периода 1984 - 1987 година. В момента той е професор по Международна политика и практика в института за Обществена политика на името на Джерълд Форд към университета "Мичиган" в Ан Арбър.

Аз бях посланикът и предполагам, че ако имахме твърди доказателства, биха ме информирали. Косвените доказателства идваха от Агджа и слуховете, че източногерманските и българските тайни служби са получили нареждания от КГБ да направят това, защото папата с полско потекло е подкрепял движението "Солидарност". Това доведе до предположения сред западните посланици в София, че би могло да има връзка. Някои от посланиците смятаха, че определено има връзка, но при нас никога нямаше нареждания за порицание на властите по темата. 

Авторът на книги и бивш журналист от "Вашингтон Поуст" Майкъл Добс, който е отразявал събитието като кореспондент в Европа, допълни:

Въпросът беше как човек, намерен за виновен по обвинения в тероризъм, е успял да прекара толкова много време в луксозен хотел в София. Това беше инцидент, който имаше нужда да бъде обяснен.

След бягство от затвор в Турция, където излежава присъда за убийството на редактор на турски вестник и за два банкови обира, Али Агджа идва в София. В столицата ни остава според различни източници от няколко седмици до няколко месеца. Смята се, че докато е в София, Агджа успява да закупи оръжие. Тези обстоятелства дават енергия на подклаждащите идеята за "българската следа". Един от тях е Пол Хензи, бивш шеф на ЦРУ в Анкара. В интервю за американската обществена телевизия Пи Би Ес и предаването Дъ МакНиъл Хензи, тогава в качеството си на научен сътрудник към Корпорацията "Ранд", казва: 

Агджа е бил изключително добре познат в Турция. В продължение на година името му е било част от новинарския поток. Когато е избягал, за него се е говорило повсеместно в турската и световната преса. Не мога да проумея как българите, които все пак са следели това, което се случва в Турция отблизо, не са знаели кой е Агджа. 

Цитатът е от предаване с национално покритие от 5 януари 1983-та, след като на 16 декември 1982-ра в друго национално предаване - "Ей Би Си Найтлайн", българското културно аташе във Вашингтон по това време Петър Драгнев коментира: 

България всяка година е посещавана от 4 милиона туристи. 2 милиона от тях са турци. Можете да си представите, че на една 9-милионна страна ще е много трудно и почти невъзможно да наблюдава всички чужденци, които са в България и контактите, които те имат. 

В същата тази програма на ABC гост е Клеър Стърлинг от която тръгва "българската следа". Пред водещия Тед Копъл тя намира подкрепа за твърденията си в решението на италианския съд да обвини българи в замисъла за покушение срещу папата. Стърлинг е представител на определена група от американското общество и настроенията й не са индикация за общонационалното мнение за България. Стърлинг е част от неоконсерваторите - крайно десни активисти, които съществуват и до днес. Например именно неоконсерватори прокараха по-късно недоказаната идея за наличието на оръжия за масово унищожаване в Ирак и повлияха на президента Джордж Буш-младши да започне една от най-критикуваните военни офанзиви на САЩ.

Иначе теорията на Стърлинг през 80-те е звучала логично за голяма група от хора, коментира Майкъл Добс:

Tя възприемаше България като държава, която е подопечна на Съветския съюз и е за нея бе логично, че България изпълнява желанията на Съветския съюз. Стърлинг публикува голяма статия в Ридърс Дайджест, в която общо взето се прокарваше идеята, че Съветският съюз е отговорен за всички актове на тероризъм по света и един от примерите й беше заговорът за убийство на папата.

Бих казал, че писанията на Клеър Стърлинг оказаха огромно влияние върху много хора в ЦРУ, особено върху шефа на ЦРУ Уилям Кейси, който определено е бил предразположен да вярва, че Съветският съюз и българските им съюзници са готови на всичко.

Мелвин Левицки коментира:

Спомням си, когато бях във Вашингтон на консултации и бях помолен да поговоря с г-н Уилям Кейси, шефа на ЦРУ. Той не каза, че има сведения, че българите са направили това или онова, но се интересуваше от България и ме попита за моето мнение. Аз нямах конкретно доказателство, само можехме да предполагаме въз основа на определени неща. Атмосферата между двете страни така или иначе не беше положителна, но ние никога по официален начин не сме засягали конкретния въпрос.

В началото на 80-те името на България заема челно място в американската преса. Страната ни се смята за съучастник в заговора за убийството на папа Йоан Павел II. В книгата си "Възходът и падението на "българската следа" Едуард Хърман и Франк Бродхед говорят за дезинформация - колективно дело на цял отбор труженици.

Всичко тръгва от публикацията на Стърлинг през септември 1982-ра в "Ридърс Дайджест" - издание, което по това време достига до около 18 милиона американци. Добавете и телевизионно предаване с подобно съдържание, излъчено също през септември по Ен Би Си до аудитория от 7,5 милиона. Към микса трябва да добавим и поредица от заглавия и статии в "Ню Йорк Таймс", достигащи до 934,530 дневно и 1,5 милионна неделна аудитория. Статиите следват наложената от Стърлинг линия. Заглавията са като "Бон се страхува от връзка между тероризма и България“, "Да оставим папата на страна, лошата слава на България се основава върху контрабандата“, "България скърби за опетнения образ“. Негативното представяне на страната ни може да се види още в статии на "Уолстрийт Джърнъл", "Крисчъсн Сайънс Монитър" и "Нюзуик". Десетки милиони американци са изложени на теорията за "българската следа".

Прокарването на подобна реторика сякаш пасва на имиджа на един от сателитите на Съветския съюз. Все пак негативните тенденции са налице - обвинения в убийство на известен журналист-дисидент в центъра на Лондон, задължителна промяна на имена на малцинствени групи, обвинения за незаконна търговия с оръжие.

Това беше периодът на Студената война. Отношенията с България, които имахме, не бяха еднопосочни, но предимно негативни. Когато пристигнах, българското правителство беше в процес на кампанията за промяна на имената на българските турци. Имаше опасения за "Кимтекс" и продажбата на оръжия на групи, които ние определяхме за" терористични". Всички тези неща са лоши. Нямахме нужда да си измислим още един негатив. И със сигурност не беше използвано като метода на пропагандата. Не сме пускали информация за ужасните българи, които са искали да убият папата. Имахме достатъчно негативи, за които да говорим, коментира Мелвин Левицки.

Ако погледнете изявленията по това време, смятам, че няма да можете да откриете конкретно изявление, което да е близо до обвиняване на българите в опит за убийство на папата.

В Америка доминиращият образ на българите в този заплетен случай е бил на главорези, работещи сервилно за КГБ - със сигурност фактор, оказващ влияние на възприемането на защитата. Но има и скептично настроени като Добс, който ми сподели, че различната му гледна точка е резултат от факта, че е далече от Америка и без контакти в ЦРУ.

Отидох в Рим и тогава се водеха много дискусии за мотива. Въпросът беше дали българите и руснаците имаха мотив за убийството на папата. За мен ключовият въпрос бяха наличните доказателства. Исках да знам какво е доказателството срещу Антонов. Колкото повече търсих, толкова повече откривах, че доказателствата не са достатъчни. Единственото реално доказателство са изявленията на Али Агджа, който е доказан лъжец, заради промяната неведнъж на версията за случилото се.

Клеър Стърлинг ме нападна на страниците за редакционни коментари във "Вашингтон поуст". Между другото имаше разцепление във "Вашингтон поуст" по този въпрос. Страницата за редакционни коментари беше в подкрепа на Клеър Стърлинг и тезата за "българска следа". Основно аз отговарях за новини и мнението ми по въпроса беше друго. Това ви показва, че дори в един и същ вестник може да има различни идеи.

През 2011-а БНТ излъчва разследване на журналиста Мария Стоянова, която към момента е председател на СЕМ. Филмът е със заглавие "Операция Папа" и едно от разкритията след паралелно проучване на документи в ДС и ЩАЗИ е, че в разгара на тиражирането на "българската следа" комунистическата власт се обръща към другарите си от ГДР с молба за помощ за съдействие за пиар кампания в отговор на обвиненията. Майкъл Добс е бил обект на тази "инициатива". Той коментира:

Като цяло опитите на България и ГДР да "повлияят" на отразяването в западната преса бяха често непохватни и често създаваха обратен ефект. Пропагандата им обикновено беше прекалено груба, за да бъде ефективна и може дори по този начин да е допринесла за идеята, че това е бил заговор на комунистите. Лично аз съм изпитал похватите при връзките ми в българските власти по това време. Те бяха много непохватни в опитите си да повлияят на отразяването в пресата. Биха имали повече успех ако бяха по-прозрачни и по-изискани.

Дискредитирането на страната ни е факт и условията не се подобряват дори след поставянето под въпрос на достоверността на обвинението,  обобщи Добс:

До известна степен повествованието се промени, когато Али Адгжа се появи в съда и заяви, че е Исус Христос. Тогава достоверността му беше дискредитирана. Когато доказателствата започнаха да се появяват в съда и стана ясно, че делото е изградено върху изказвания на доказан лъжец. Но Антонов не беше признат за невинен, а освободен поради недостатъчно доказателства. Другата страна и хора като Клеър Стърлинг можеха да кажат, че той все още може да се приема за "виновен", просто не може да се докаже. Застъпниците на тази гледна точка не отстъпиха напълно.

След падането на комунизма първият ни демократично избран президент Жельо Желев дава неограничен достъп на американеца Алън Уайнстийн до архивите в търсене на доказателства за престъпления от режима на Тодор Живков. Доказателства за участие на България или КГБ в опита за убийство на папата не са открити. Следва и изслушване в американския Сенат на Робърт Гейтс, който е готвен за шеф на ЦРУ. По време на разговорите показания за "българската следа" дават бившите офицери Мелвин Гудман и Харолд Форд. Изказванията им водят до заключения, че страната ни е станала жертва на кампания в подкрепа на риторика срещу Съветския съюз. Но разкритията, оправдаващи България, не се радват на толкова масово отразяване както обвиненията срещу нас. В книгата на Едуард Хърман и Ноам Чомски "Изфабрикуване на съгласие: Политическа икономика на масмедиите" се посочва:

"Ню Йорк Таймс", които последователно подкрепяха съществуването на връзка както в новинарските си статии, така и в коментарите не само че пропуснаха да отразят разкритията на Уайнстийн от проучването на българските документи, но също така изключиха и изказването на Гудман по въпроса с проникването на ЦРУ в българските тайни служби.

Ако българите и Съветският съюз са стояли зад опита за убийство, след падането на комунизма документите с доказателства би трябвало до сега да са излезли на бял свят, коментира Добс.

Фактът, че нищо не се е появило, ми показва, че няма голяма достоверност в подобна история. Факти се появиха за убийството на Георги Марков. Сега знаем, че българските тайни служби стоят за убийството на Марков. По подобен начин досега трябваше да сe появи нещо, което да сочи връзка на България със заговора за убийство на папата. Фактът, че на бял свят няма достоверни източници, които да показват връзка, показва, че идеята за "българска следа" изначално е била една глупост.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.