Преди броени години, когато започна кризата, имаше една забележителна вълна на мобилизация за солидарност. Хора, които никога не се бяха занимавали с граждански инициативи, се включиха активно в събиране на храни и други материали. Какво се случи в тези няколко години, което така да преобърне нагласите, попита риторично проф. Анна Кръстева, преподавател в Нов български университет, и коментира няколко причини за това:
Много директори на агенцията за бежанците се смениха. Но наистина прецедент в световната управленска практика е когато отговаряш за нещо, да говориш против него. Втората причина е – колко партии хванаха бежанската тема за своя електорална употреба. Започна едно говорене за бежанците – като за вълни, носещи болести, всякакви катастрофални визии, нищо от това не съответстваше на реалността.
Според проф. Кръстева няма политики, които да казват, че престъпници не са бежанците, а трафикантите. Като проблем тя очерта и представянето на бежанците в медиите:
Огромното количество български граждани не са виждали на живо бежанец. Те формират своите нагласи от това, което ни представят медиите. Първо са героите, които ловят бежанци, хора, които нарушават законите. Тези ловци на бежанци биват превърнати в герои. Другият образ е образът на разгневените граждани, от Елин Пелин до Широка лъка, които не искат бежанци.
Цялото интервю с проф. Ана Кръстева чуйте в звуковия файл.
