Венцеслав Константинов е известен преводач и писател. Носител е на престижни награди като Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура, Виена (1993), на Съюза на преводачите в България „за цялостна преводаческа и научна дейност“(2006), през 2013 г. за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“ получава Наградата на София за литература. Автор е на книги с есета и афоризми, на студии и статии, на стихосбирката „Невидимите сигурни неща“ (2013), като преводите му се съдържат в повече от 70 издания. Живее между София и село Солища.
Най-новата му книга е автобиографична. „Подковаване на скакалец“ е наречена роман в спомени. Детството и израстването, младостта и зрелостта, свързани с музиката, театъра и най-вече с литературата и преводаческото изкуство – това е животът на автора, за който четем в романа. Спомените са ярки, запомнящи се, наблюденията над ставащото в света около нас – изпълнени с горчивина, но и внимателно фокусирани върху главното. А то е – самоизграждането, себенадмогването, упованието в силата на духа, на литературата и изкуството. Започнала като идея да напише книга за детството си по подобие на Елиас Канети, книгата на Венцеслав Константинов се разраства и след шест години резултатът е не просто събрани спомени и случки, а цялостна, осмислена, но и много разнообразна, пъстра палитра на един живот. Романът в спомени „Подковаване на скакалец“ съхранява паметта за отминалото време и се превръща в много повече от свидетелство само за личното време на автора.
