Предложихме да направим един филм тъкмо от гледна точка на това как изкуството помага да се преодолее отношението на цялото ни общество към тези хора, а от друга страна – как изкуството помага на тях самите да преодолеят собствените си проблеми и собствената си стигма. Процесът е двустранен.
В рамките на правенето на този филм се срещнахме с интересни примери за това как и музиката, и изобразителното изкуство, и театърът могат да преодоляват тези вътрешни напрежения между тези „хора като нас“ и самото общество, допълни Джамбазов.
На всеки може да се случи това „счупване“. Понякога „прегарянето“ от амбиции, също може да „счупи“ нещо. В този смисъл трябва да бъдем не само внимателни, но и чувствителни, сподели друг член на екипа на Въпреки.com и автор на "Хора като нас" - Зелма Алмалех, според която има и стигма към самите психиатри. Тя подчерта още:
Може да се каже, че при ромите няма стигма към хората с подобни страдания, а те там никак не са малко - заради бедността, заради безработицата, безизходицата. Много силно впечатление ни направи един здравен медиатор - Георги Сулев от село Костенец до Костенец. Той каза: "Има едно универсално лекарство, и това е мотиката".
Според Джамбазов правилото за мотиката има както буквално, така и преносно измерение:
Включително в преносен смисъл. Тоест човек нещо трябва да прави и да преодолее. Не трябва да се жалва, да се оставя. Трябва да работи. Да прави, въпреки.
Алмалех отнесе темата за психичните страдания и към хората, които се пенсионират:
Винаги има някакъв вариант. Изоставянето на живота ти до тук също води до някакви психически отклонения, които иначе идват с възрастта, по естествен път. Човек не трябва да спира.