Действително езиковата археология трябваше да се настани в България още в годините на Константин Иречек и той е всъщност първият български езиков археолог, който се опита по данни на езика да възстанови части от загубената история, отбеляза Тодор Балкански, допълвайки:
Но липсваше системата, липсваше това, което направиха по-късно американските учени с езика на индианците, това, което направи иранистът Василий Абаев, с осетинско име Васо Абай – направи школата за езиковата археология.
Сред неверните, но утвърдени схващания в нашата история е например значението на името на основателя на Дунавска България – Аспарух:
Основателят на българската държава е с име-епоним, тоест име, което носи името на племенното обединение, предвождано от него.
Аспарух буквално значи – с наставката „ух“ – името на малка част от племето Аспар. То не е лично име в конкретния смисъл и няма нищо общо с измислиците и сравненията за „белия кон“ и бял конник от иранското - това е т.нар. паронимия, случайното съвпадане на имена, уточни проф. Балкански. Той отбеляза и наложилото се име на цар Ивайло, който изворите сочат, че се казвал Иваил.
Според Тодор Балкански няма данни за насилствено групово помохамеданчване на българи в годините на Османската империя, а хората, приели исляма по това време, са го направили доброволно с различни мотиви.
Цялото интервю с проф. Тодор Балкански можете да чуете от звуковия файл.
