Подготовката започна още миналото лято, когато ми хрумна тази идея - на път, гледайки колко добре са интегрирани възрастните хора в чужбина. Това беше в Германия.
Като цяло има програми, които ги подкрепят да учат цял живот, курсове, които са организирани от правителството – тоест наистина социумът се грижи за тях – нещо, което май тук не е точно така.
Така Анджелина решава да направи "Блог до Баба“, като споделя, че общуването с нейната баба - Пенка, с която са били много близки, също я е насочило към идеята да направи нещо, с което да помогне на възрастните хора да се ориентират в полето на технологиите:
Моята баба Пенка – с нея надминахме многократно стандартните отношения на баба и внучка и наистина бяхме страхотни приятелки, спомня си Анджелина и разказва, как баба и, която много се е радвала да я чуе по скайп по време на следването в чужбина и е казвала: „Все едно мога да те прегърна, ама не съвсем".
Анджелина Бъчварова посочва и конкретна случка, която и е показала, че за възрастните хора има много малки, но трудно преодолими за самите тях пречки пред общуването с технологиите, за което трябва да им се помогне:
Една ситуация остана в съзнанието ми. Бях на път отново и една баба в село Виноградец беше изкарала най-различни кулинарни виртуозни неща - като примерно луканки, суджуци, туршии, ракия и прочие, лютенички, всякакви вкусотии, които само една баба може да извади, и аз я помолих да ме снима с моят приятел и тя много се стресна, много се сепна и каза: Ох, сакън, как ще се случи това". "Аз казвам: ,,Но Вие сте направили всичко това с ръцете си, има да натиснете това бутонче! " - тоест има един страх от непознатото, което е човешко, нормално, трябва да има кого да попита, трябва да има кой да покаже и аз реших: „О кей, никой не го е правил, защо да не го направя аз!“
В блога пиша ежеседмично, а темите - или имам теми в запас, или чакам запитване, което често се случва. Моите родители също ми помагат, близки и приятели, каза още Анджелина и отбеляза, че най-често и задават въпроси, свързани със социалните мрежи.
След дълги наблюдения се оказа, че новите комуникации плашат всички тези, които не израснаха с тях. Те искат да разберат за какво говорим, но ги е страх, срам и понякога дори малко ги мързи. Но е наша отговорност (морална, да, ей така) да ги направим съпричастни към ежедневието си. Защото оставяйки ги, неглижирайки ги, казвайки - „Ох, няма да разбереш“, всъщност ги тласкаме към еднообразието и бързото остаряване. Този проект цели простичко и хумористично да поднесе информация на възрастните хора. Няма място за срам – само за смях и обучение, казва Анджелина Бъчварова от страницата на своя блог https://blogtogranny.com/.
В ефира на "Хоризонт" тя разказа и за работата си като доброволец със сдружение „Знание“, което обучава на компютърни умения възрастни хора. Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
