Парламентът повиши изискванията при лицензиране на банки, като прие на първо четене промени в Закона за кредитните институции. Целта е да не се допускат фалити като този на КТБ, както и да се даде допълнителна сигурност за вложителите. Депутатите от БСП и ДПС заявиха, че ще подкрепят отделни текстове и ще направят допълнителни предложения между двете четения на Закона.
Промените предвиждат БНБ да издава наредби, правила и препоръки за допълнително регулиране на акционерното участие и кредитиране на свързани лица в търговските банки. Ще се въведе изискване банките да предоставят допълнителни данни за действителните собственици на всяко дружество, което притежава квалифицирано дялово участие в банка. С новите текстове се задължават банките да предоставят на БНБ и съответната информация, когато са им станали известни обстоятелства, даващи основание да се смята, че някои акционери пряко или непряко притежават над 50% от капитала ѝ и влияят негативно върху бизнеса ѝ.Промените включват нови разпоредби за създаване на правен механизъм и за въвеждане на препоръките на Европейския банков орган. Депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова посочи:
Ще доведат до повишаване на изискванията при лицензирането на банки, изследването на свързаните лица при кредитирането от банки, за да не се повтарят случаи от преди няколко години, които разтърсиха държавата. Говоря за случая КТБ.
Депутатът от БСП Румен Гечев е на мнение, че парламентът избързва с промените:
И ние сме съгласни, че трябва да има сериозна преработка на текстовете, защото първият риск е наистина да се даде прекалено голяма власт на отделните подуправители на БНБ и да се намали отговорността на Управителния съвет. Ние около КТБ имахме много сериозни проблеми с това, че определени членове на Управителния съвет на БНБ казаха, че не са чули, не са видели, не са знаели какво става в Банковия надзор. Ние искаме да се промени законът, а в този си вид той не е променен.
Заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев обясни, че Законът се нуждае от преработка:
Основното ни несъгласие е принципно. Това, което Европа приема, това трябва да приемаме и ние, и в сроковете, в които Европа го иска.
Управляващите приеха предложението на БСП в дневния ред на Народното събрание да влязат промени в Търговския закон. С тях се цели да се даде възможност работниците да започват сами процедура по несъстоятелност за гарантиране получаването на техните заплати при евентуален фалит на работодателя. Депутатът от "БСП за България" Крум Зарков обоснова искането:
Все още е възможно недобросъвестен работодател да прехвърли своите дялове или фирма на трето лице, което е очевидно неплатежоспособно, и по този начин да ощети, както кредиторите, така и работниците в своето предприятие или фирма. Остава все още запушен достъпът до Фонда за гарантиране на вземането на този тип задължения, защото по Закона трябва да започне процедура по несъстоятелност. По най-различни причини тя не започва навреме, въпреки че работодателят е изпаднал в затруднения и има такова задължение.
Размерът на разплащанията в брой остава 10 хиляди лева. Парламентът не прие предложението на ГЕРБ границата да бъде намалена до 5 хиляди лева.
