Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Северозападна и Северна централна България остават най-проблемните части на страната като икономическо развитие

Снимка: Уикипедия


Северозападна и Северна централна България остават най-проблемните части на страната като икономическо развитие, каза в предаването "Преди всички" Десислава Николова -  главен икономист в Института за пазарна икономика. Организацията ще представи поредното си изследване на социално-икономическото състояние и развитие на различните области:

За съжаление Северозападна България пък и голяма част от Северна централна България наистина остават най-проблемните и най-слабо развитите части на страната. Това, което виждаме в тази година, е, че отново имаме области в тази част на страната, които са областите с най-слаба икономика. Всъщност тази година в дъното на нашата класация по сила на икономиката се нареждат Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички страдат от липса на инвестиции. Всъщност се оказва, че рецептата за растеж, за развитие е много проста и тя на първо място изисква наличието на частни инвестиции. Виждаме, че в петте области, които в момента са с най-силна икономика, а именно столицата, Габрово, Стара Загора, Варна и Русе, всъщност характерното е, че те успяват и се радват на висок приток на частни инвестиции. Също така голяма част от тези области допълват частния капитал и с европейски средства.

Тя коментира дали тези инвестиции са в резултат на усилията на местната власт или е резултат на пазарни фактори:

От една страна на места виждаме, че усилията на местната власт дават резултат, но от друга страна не трябва да се подценяват и чисто пазарните процеси, т. е. понякога инвестициите се случват само защото вече има кумулиран човешки капитал на едно място, има голям пазар. София е такъв пример за достигнато ниво на развитие, от което насетне новите инвестиции не зависят от работата на местната власт.

Десислава Николова каза, че разговорът за децентрализацията на общините не се случва, а той би помогнал за намиране на дългосрочно решение на проблема с местните финанси. Тя посочи, че например може да се преотстъпят част от преките данъци, които в момента се събират от държавата:

Ние правихме изчисления и се вижда, че ако два пункта от 10-те процента данък общ доход в момента се прехвърлят към общините, това би означавало увеличение на собствените приходи на общините средно с около 50%. Много сериозна сума, която би дала възможност за инвестиции в регионално развитие. Тя би дала възможност какво е необходимо и най-належащо като капиталов разход с цел подобрения на местните условия за бизнес, на местните условия за живот, а не би ги правила толкова зависими от централната власт както това е в момента.  


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна