Сделката за активите на ЧЕЗ води към обществено и политическо сътресение, съизмеримо с ратификацията на Истанбулската конвенция. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ политологът Борис Попиванов, който отбеляза че това не е единствената мащабна сделка, която буди недоумение.
Струва ми се, че в българското общество има подозрението, че една голяма част от едрите сделки в българската икономика се случват по някакъв такъв начин, който не им изглежда особено прозрачен, особено честен и не знаят кой стои зад тях. Подготовката, условията и предпоставките за по-силна обществена реакция безспорно са налице. Смея да твърдя, че тук имаше грешка на управляващите, че твърде рано изпратиха в оставка енергийния министър Теменужка Петкова - нямаше време скандалът да се разрази повече и нейната оставка да бъде като по-убедителна отстъпка пред общественото мнение, както би могло, ако беше поискана днес или утре. От момента, в който я изхвърлиха, очакванията, че тепърва ще има други изхвърлени зад борда, друг баласт, се повишиха.
Правителството и министър-председателят губят медиен комфорт в тази ситуация, отбеляза Попиванов и допълни, че в медиите е започнало „голямо падане на табута“ с назоваване на големи фигури в политиката и бизнеса.
Опонентите на сделката с ЧЕЗ, които мислят, че може би има нещо нередно в нея, също не се свенят да посочват имена и това ни поставя в една по-различна обществена ситуация. Това не е просто каквото и да било сделка за закупуване на домати или нещо, без което можем да минем. Това е свързано с доставката за електричество на над 1/3 от страната и то там, където се намира столицата.
Преди пет години, по време на протестите по повод сметките за електричество, първоначално хората са протестирали пред офисите на енергоразпределителните дружества, защото за ситуацията е имало ясен отговорник, припомни Попиванов и попита къде биха протестирали недоволните сега, ако г-жа Върбакова закупи активите на ЧЕЗ. Според експерта, БСП е „достатъчно активна“ откакто е избухнал скандалът около сделката и прави като че ли единственото, което е възможно да се постигне в ситуация като българската - да направи проблема международен, за да може ясно да проличат неговите контури и да се вземат адекватни мерки.
Дневният ред на големите фактори в ЕС предвижда относително спокйна и не създаваща проблеми ситуация в България по време на председателството и те много трудно биха тръгнали да искат сериозни обяснения от страната заради сделката в енергетиката. Една трета от този период обаче вече изтича и „неговите международни измерения далеч не сочат за абсолютно сигурен успех“, коментира Попиванов и посочи, че все още остават под въпрос основни приоритети като придвижването по въпроса за Шенген и еврозоната, ясната дата и пътна карта за Западните балкани, както и организираната среща Турция – ЕС. Европа може би няма желание да се вгледа по-детайлно в сделката за ЧЕЗ, но може да бъде принудена от обстоятелствата и от размерите на скандала, допълни той:
Все пак, колкото и България да има свои специфики на правенето на бизнес, подобни случаи се гледат с все по-негативно око в самите европейски страни и срастването между бизнес и политика среща все по-големия негативизъм на обществата, на народите, на медиите, поради което и България може да послужи за прецедент на подобна намеса - да се даде ясно сметка докъде все пак трябва да стига нивото на приличие в тези взаимоотношения – бизнес – политика.
