Ген. Кирчо Киров е поставен в една изключително неприятна ситуация. Той е морален човек, той е изпълнявал функциите на държавата. Това коментира в предаването "12+3" ген. Тодор Бояджиев. Той добави:
Ген. Киров има с какво да се оправдае и не може да го използва, не само защото е държавна тайна, но защото ако го каже, въпреки че делата се водят уж при закрити врата, непрекъснато има теч на информация. Така или иначе той ако го каже, ще наруши не само изискването за държавна тайна и законите, но ще постави в опасност живота поне на няколко човека, които са извън България. Сигурен съм, че той ще обжалва присъдата. Надявам се, че освен стриктното четене на буквата, магистратите ще се опитат да надникнат и в духа на нещата и духа на закона.
Прокуратурата обяви, че ген. Киров е изразходвал средства за закрита разузнавателна дейност, каза Бояджиев и добави: Това е буквата на закона – нямаш право по финансовите закони. Така ли е обаче в чисто човешки план? Тук става дума за българи, които никой не знае, че са българи, те може да са ислямисти. Тези хора имат семейство, родители, които не знаят къде са – не знаят, че той е Ибрахим, а не е Иван или Тодор например, техния син. Държавата към тези хора е в дълг. Кирчо Киров решава и ги подпомага финансово да се преустроят, да сменят местожителство, да осигурят живот. Той поименно не може да го каже, не може да ги призове като свидетели. За съда това ще звучи като опит за оправдание, но няма да го приемат за доказателство. /…/ Тук не става дума само за честното име на ген. Киров, което е хвърлено в калта. Хвърлен е авторитетът на българското разузнаване.
Ген. Тодор Бояджиев разказа и за новата си книга „Изповед на шпионина“. Това е неговата осма книга, посветена на разузнаването:
Шпионинът е търговското заглавие. Никога не съм бил шпионин. Шпионинът работи за чужда кауза, за чужда държава. Аз съм бил винаги български разузнавач. Работил съм в интерес на страната си. По-точното заглавие е „Изповед на разузнавача“. Това не може да е пълна изповед. Има неща, които въпреки че е минала давността, особено това, което е свързано с прякото ми участие в тази професия, но тук има морални и етични норми. Не мога да кажа кой, кога, къде, защо. Придържайки се към теорията, аз се опитвам да обясня какво е ставало, как е ставало, но в книгата няма да откриете имена, личности, с които съм имал неофициални отношения като разузнавач с източник. /…/ В книгата има редица конкретни неща, които вече не са под забрана, могат и е редно да се кажат.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
