Европейските политици дебатират непрексънато как най-добре да реформират Европейския съюз. Но това обикновено е факт, само когато ЕС е принуден под натиска на конкретни събитията да взима такива важни решения.
Едно такова конкретно решение обаче се приближава доста бързо, а именно: Трябва ли България да получи правото да се присъедини към еврото и еврозоната?, се посочва в анализ на "Уолстрийт джърнъл".
Най-бедната страна в ЕС, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е едва наполовина от средния за съюза, е решена да подаде официално заявление за влизане в т.нар. "Механизъм на обменните курсове" (ERM ІІ), известен и като "чакалнята" за еврозоната, до средата на тази година, въпреки опасенията на редица страни - членки.
Според "Уолстрийт джърнъл" отговорът на ЕС ще резонира далеч отвъд границите на България.
Издание отбеляза, че по отношение на стриктните законови правила, единственият верен отговор е да се позволи на България да се присъедини към еврото, тъй като не само, че страната е длъжна да го направи, според условията на присъединяването ѝ към ЕС, но и с оглед на факта, че тя вече изпълнява всичките заложени критерии.
От двадесет години насам българският лев беше обвързан първоначално към германската марка, а в последствие и към еврото и никога не се отклонявал от тази си обвързаност. България също така има както бюджетен, така и излишък по текущата сметка, както и държавен дълг, който е малко под 25% от БВП, а годишната инфлация е едва 1,8%. Всичките тези параметри са в съответствие с целта на Европейската централна банка.
Всъщност, страната е по-съвместима с правилата на общата валута, отколкото повечето от съществуващи членове на еврозоната. Властите в София са убедени, че членството в еврозоната ще ускори икономическото сближаване на България чрез намаляване на възприеманите от инвеститорите рискове.
И все пак много от политиците от еврозоната не са склонни да позволят на България да влезе в единната валута, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Някои твърдят, че нейната икономика е твърде слаба, за да съществува съвместно в една и съща валутна област заедно с мощни икономики като тази на Германия, и че ако ѝ бъде позволено да се присъедини, това ще предизвика повтаряне на проблемите като тези с Гърция и с други членки, намиращи се под финансово напрежение.
Изданието допълва, че други се опасяват, че проблемите на България с корупцията на високо равнище и недостатъците в съдебната система ще изложат на рискове останалата част от единния валутен блок. Тези опасения изглеждат подсилени от краха на частната латвийска банка ABLV, след като през миналата седмица тя беше обвинена от Министерство на финансите на САЩ, че е изпирала пари за руски клиенти и за такива, свързани със Северна Корея. Друга притежавана от руснаци частна търговска банка (Norvik Bank) пък обвини шефът на латвийската централна банка Илмар Римшевич, че е поискал подкупи - твърдения, които той отрича.
Българските власти обаче твърдят, че сравненията със съседна Гърция са несправедливи. През десетилетието преди и след присъединяването си към еврото, Гърция разрушаваше публичните си финанси и подкопаваше конкурентоспособността си посредством дългово подхранвана експлозия при разкриването на нови работни места в публичния сектор и обещания за огромни по размер пенсии. И когато Гърция беше на прага на фалита и беше принудена да потърси най-големият в историята пакет от спасителна финансова помощ и отписване на значителна част от държавния ѝ дълг, тя първоначално се противопостави на строгите мерки за икономии.
За разлика от Гърция, посочва "Уолстрийт джърнъл", България следва политика на фискална дисциплина в продължение на повече от 20 години след финансовия колапс през 1996-а година. Въпреки сравнително ниския жизнен стандарт и сериозните недостатъци в образователната и здравната система, икономическият модел на България, основан на ниски равни данъци и балансирани бюджети, се радва на забележителна подкрепа от всички партии в страната.
Фискалната дисциплина е като религия в България, заяви министърът на финансите Владислав Горанов.
Противниците на членството в България в еврозоната са най-силно загрижени относно върховенството на закона. Единадесет години след присъединяването си към ЕС, България все още е обект на специален мониторинг от съюза, насочен към укрепване на независимостта и ефективността на съдебната система, но напредъкът изглежда спрян. Прегледът на ЕС от миналата година идентифицира 17 неизяснени области, в които все още трябва да се предприемат конкретни действия. Никоя висша българска политическа фигура все още не е осъдена за корупция, въпреки повтарящите се скандали, включително колапсът през 2014-а година на четвъртия по големина кредитор в страната - Корпоративна търговска банка (КТБ), който изглежда беше в резултат на сблъсък между конкурентни бизнес кланове.
Властите в София признават за наличието на такива проблеми. Те заявява, че са решени да завършат съдебните реформи след няколко години, в които напредъкът беше възпрепятстван от политическата нестабилност в страната. Но в същото време те отбелязват, че някои държави от еврозоната също имат проблеми с корупцията и с неефективните съдебни системи. Така например само 27% от българите посочват, че са били засегнати от корупцията в тяхното ежедневие, в сравнение с 58% в Испания, 50% в Кипър и 46% в Гърция, според проучване на Евробарометър през миналата година.
Междувременно правителството отхвърля опасенията, свързани с българската банкова система, като посочва, че 70% от банковите активи са в ръцете на дъщерни дружества на големи европейски кредитори, които са членове на еврозоната и се намират под надзора на Европейската централна банка.
В основата на тези опасения обаче стои един прост въпрос: Дали самият ЕС е общност, основана на върховенството на закона?
Според европейските договори е ясно, че допустимостта в рамките на еврозоната и еврото се основава на обективни критерии, а не на субективни оценки, посочва в своя анализ "Уолстрийт джърнъл".
Позволяването на България да се присъедини към еврозоната може да подхрани безпокойството в самото ядро на ЕС, но отхвърлянето на нейната молба за членство би рискувало да задълбочи два от основните разлома в Европейския съюз: Кризата на доверие, произтичаща от схващането, че ЕС е толкова политизиран, че правилата вече не се прилагат последователно, както и и нарастващото разделение между Изтока и Запада, което отразява опасенията, че страните от Централна и Източна Европа се третират като членове от втора класа, отбелязва финансовото издание.
Ако не им харесват правилата, те трябва да ги променят, цитира "Уолстрийт джърнъл" висш български представител.
София е решена да наложи този въпрос преди края на юни, докато България все още държи ротационното председателство на ЕС, не на последно място, защото го изисква българска общественост, която прие 20 години на фискални ограничения, посочи финансовият министър Горанов.
В заключение "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че как ЕС ще отговори на това предизвикателство може да има по-голямо значение за дългосрочната еволюция на съюза, отколкото всеки теоретичен дебат, който понастоящем доминира при политическите дискусии в Брюксел.
