Най-малко сто и петдесет хиляди души се опасяват, че ще останат без единствения си доход – пенсията за инвалидност, предвид готвените от управляващите реформи в политиката спрямо хората с увреждания, които предвиждат отделни комисии да се произнасят по медицинската и по експертизата на работоспособността. В медийното пространство се коментират опасенията, че въпросната втора комисия ще започне да произвежда "работоспособни хора с увреждания" и по този начин ще лиши 150-200 хиляди души от инвалидната им пенсия, която за мнозина е единствен, макар и нисък доход. Неправителствени организации вече се заканиха, че ще протестират срещу обсъжданата от две години реформа, защото, според тях, никой не е приел техните идеи.
"От една страна, имаме хора с увреждания, а от друга страна, имаме хора, получили поради общо заболяване ТЕЛК – тези хора, които са получили ТЕЛК поради общо заболяване, са работили, внасяли са своите осигуровки и по силата на това, че са се разболели, в България ги приравняват по всички придобивки, по всички мерки, по всички възможности на хора с увреждания", обясни в ефира на "Хоризонт" Миряна Маламин-Сирийски от фондацията "Светът на Мария", подпомагаща хора с интелектуални затруднения. В предаването "Преди всички" тя коментира идеите за реформи в системата на ТЕЛК:
"За съжаление така представената концепция (за реформа в системата на ТЕЛК – бел. ред.) не е достатъчно изчерпателна, за да може от нея да се заключи, че тя наистина няма да доведе до това редица хора да останат без доходи и то хора, които поради увреждането си не могат с труд реално да си изкарват прехраната. Нашата фондация подпомага интегрирането на пазара на труда на хора с интелектуални затруднения – леки и умерени, и много добре познаваме усилията, които са нужни за това човек с подобно увреждане да започне работа и също така много добре знаем до каква степен той може генерира издръжката си от тази работа.
Със сигурност хората с увреждания могат и те трябва да имат право да работят и възможност да го оправят, но и не може да се очаква, че те могат да се издържат изцяло от това. И в тази концепция всъщност това, което ни притеснява, е, че изведнъж се казва: "От къде накъде човекът с увреждане да не може да работи, всички трябва да минават задължително рехабилитация, преди да получат достъп до пенсия". Всички – трябва да се има предвид, че малка част от тях са реално са напълно нетрудоспособни. Как ще се преценява тази реално пълна нетрудоспособност на някого, в какво се измерва тя? При много от случаите, особено за хората, които са получили някакво заболяване в напреднала възраст, след като вече са се трудили, тя се изразява в намаляване на силите им да вършат точно тази професия, която са изпълнявали дълги години – това по силата на всякакви и спогодби на нашата страна – е нещо, което на нас ни се дължи като на хора, които сме си плащали осигуровки. В България то се смесва и се поставя наравно и на едно ниво със задължението, което е от съвсем друг порядък и което държавата има – да осигури доход на хората, които са с увреждания и изобщо не могат да се издържат от труд.
Това са две съвършено различни неща и тази концепция ги приравнява и ние сме силно притеснени, защото тя не е основана на данни, не е основана на проучвания, не показва реален инструментариум и наистина наистина не сме сигурни, че те няма да доведе до това хората да останат за без доход".
"Трябва ориентацията на цялата тази програма и опит за реформа да бъде постигане на справедливост", подчерта Миряна Маламин-Сирийски, като добави, че трябват сериозни усилия за да стане диалогът по темата конструктивен и да се преодолее натрупаното напрежение:
"Проблемът е, че много хаотично се води разговорът за хората с увреждания и нивото на недоверие е стигнало много високи граници и трябва сериозно политическо усилие, за да може да бъде преодоляно това недоверие и да се стигне до едно конструктивно говорене".
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
