„Европейската инвестиционна банка има за цел да прави печеливши инвестиции. Силно се съмнявам, че тя би приела АЕЦ „Белене“ за печелиш проект, който е финансово устойчив и в който има смисъл да инвестира“, коментира Владимиров и добави: "Анализите на БАН посочват, че проектът „Белене“ не е устойчив при никаква цена на електроенергията преди 2050 г., което означава, че никоя финансова институция не би се нагърбила да даде такъв заем“. Липсата на „финансова адекватност и устойчивост“ е причина да не се реализира и проектът за интерконектор с Гърция, направи паралел Владимиров.
„По-важното е, че има възложена много конкретна задача за разработване на сценарии, защото аз така разчитам тази подготовка на документа - възможностите за реализация по един или друг начин на активите, свързани с проекта „Белене“. За мен, въпросът „Белене“ много тежи на Българската енергетика, докато не намери някакво решение, той играе ролята на воденичен камък, който спъва развитието на много други алтернативи, защото винаги, за да се вземе решение за каквото и да е в енергетиката, възниква въпросът: „Добре, а какво правим с „Белене“.
Такъв проект би трябвало да получи санкцията на парламента, за да има някакво обществена легитимация на решението, убеден е Иванов, според когото „Вероятно пари има откъде да дойдат, стига проектът да докаже, че е жизнеспособен“.
„За доста години напред за българската система няма нужда от допълнителни мощности от такъв характер, така че, обективно, изграждането на тази централа би трябвало да се обвързва с регионалния пазар на електрическа енергия в много по-голяма степен, отколкото с националния пазар. Оттук е и проблемът с евентуално участие на държавата в един такъв проект“.
Иванов е на мнение, че би трябвало да бъдат разгледани и други алтернативи за използване на активите по проекта „Белене“ - да се проведе оборудването на трета страна и да се използва площадката за друго или оборудването да се използва на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на заместващи мощности.
Двамата експерти коментираха и продажбата на българското дружество на ЧЕЗ. Според Владимиров, все още не е ясно каква е била ролята на ръководството на ЧЕЗ при избирането на купувача. Вероятно сделката е била сключена много преди финалните оферти да бъдат дадени, тъй като офертата на Инерком не е най-високата, смята той. ЧЕЗ не дава индикации, че иска разваляне на сделката или вкарване на държавата в нея, допълни той: 
„Въпросът е сега дали се чака да мине време, да се успокои общественото недоволство и след това селката да бъде одобрена тихомълком, както беше едно време одобрена сделката за БТК".
Според Иванов обаче въпросът няма да отшуми леко, тъй като при сделката има доста несъответствия. Той направи паралел с продажбата на бизнеса на ЕОН в България на Енерго-про, когато не е имало „почти никакъв шум“, защото, за разлика от случая с ЧЕЗ, е имало съответствие между бизнес модел и активи.
Евентуалното преразглеждане на договорите с двете американски компании с централи в „Марица – Изток" е възможно, тъй като никоя страна няма желание проблемът да се разреши по съдебен път, смята Владимиров.
„Въпросът е дали данъкоплатците ни отново ще страдат, защото изглежда, че държавата се готви да изплати компенсация на двете американски, която ще е с пъти над средната допустима от Европейската комисия по модела за оценяване на държавна помощ. Това, разбира се, отново е по информация на медиите. Такава цена не мисля, че трябва да се плаща, а по-скоро трябва да се търси начин тези централи да бъдат интегрирани в либерализирания пазар при най- оптималните условия за държавата“.
В България има 4 пъти по-големи мощности за производство електроенергия, отколкото са необходими за средното потребление на страната – наследство от централното планиране и голямата индустрия по времето на Комунизма, обясни той. Това е и причината АЕЦ Белене да не няма смисъл в този си вид в България до 2049 година, която двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъдат изведени от системата.
Антон Иванов е на мнение че, ако ЕК застане като една трета страна тези преговорите с двете американски централи и предложи финансов модел, който да е приемлив за двете страни „може да се намери едно решение, така че да бъде защитен нашият интерес и да не бъде нарушен интересът на инвеститорите“.
