Брутният вътрешен продукт на България се повиши през първото тримесечие на 2018 година с 0,8% спрямо последните три месеца на предходната година, когато нарасна с 0,7%, като на годишна база икономическата експанзия стабилизира за второ поредно тримесечие на ниво от 3,5%, показва първа оценка на Националния статистически институт (НСИ).
Според експресната оценка на НСИ за първото тримесечие на 2018 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 21,241 млрд. лева, като реализираната добавена стойност е в размер на 18,484 млрд. лева.
Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (цели 85,8% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 18,227 млрд. лева. През първото тримесечие бруто капиталообразуването е за 4,198 млрд. лева и формира 19,8% от БВП на страната.
Данните на НСИ показват, че основен принос за икономическия растеж през периода януари - март 2018-а година спрямо последното тримесечие на миналата година има бруто образуването на основен капитал - растеж от 4,8% (след слабо повишение с 0,2% в края на 2017-а година), както и нарастването с 1,3% на износа на стоки и услуги (след спад с 1% през предходното тримесечие).
Външнотърговското салдо се отразява по-малко негативно на икономическия растеж, тъй като износът на стоки и услуги нарасна на тримесечна база с 1,3%, докато вносът се сви с 0,1 на сто.
Графики на растежа на БВП на тримесечна и на годишна база
Крайното потребление за първото тримесечие на годината се понижи с 0,4% (след повишение с 1,3% в края на 2017-а), като на годишна база растежът на крайното потребление се забави до 2,4% след повишение с 3,8% през четвъртото тримесечие на миналата година.
На годишна база брутната добавена стойност нараства с 3,2% след повишение с 3,7% през предходните три месеца.
През трите месеца до края на март износът на стоки и услуги нараства на годишна база с цели 4,6% (след повишение с 2,0% през третото тримесечие) до 14,932 млрд. лева (относителен дял в размер на 70,3% от БВП). В същото време вносът се повишава с 6,8% спрямо година по-рано (след ръст с 8,3% през последните три месеца на 2017-а година), достигайки 16,116 млрд. лева (75,9% от БВП). Все още по-солидният растеж на вноса спрямо износа води до отрицателно външнотърговско салдо през първото тримесечие на 2018-а година в размер на 1,184 млрд. лева, отнемайки 5,6 процентни пункта от растежа на БВП на нашата страна в началото на годината.
Днешната експресна оценка на НСИ за първото тримесечие на настоящата година, показваща растеж на БВП с 3,5% годишна база, е малко по-слаба от "пролетната" средносрочна прогноза на Министерството на финансите, според която икономиката на нашата страна се очаква да нарасне с 3,9% през 2018-а година след по-слабия от прогнозите растеж с 3,6% през предходната година.
По-рано този месец Европейската комисия пък прогнозира, че БВП на нашата страна ще нарасне с 3,8% през настоящата година, докато Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) заложи на по-скромен растеж от 3,6 на сто.
НСИ представи и данни за състоянието на работната сила и на безработицата в нашата страна в началото на годината.
През трите месеца до края на март 2018-а година общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години достига 3,0993 милиона, от които 1,6558 милиона са мъже и 1,4436 милиона са жени. Относителният дял на заетите лица от общото население на възраст 15 и повече години достига 51,5%, което представлява увеличение с 1,5 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2017-а година. Цели 1,9712 милиона от заетите работят в сектора на услугите (63,6% от всички заети лица), в индустрията са заети 931,7 хиляди (или 30,0%), а в селското, горското и рибното стопанство - 197,0 хиляди (6,4% от всички заети лица).
Броят на безработните през първото тримесечие на годината достигна 188,7 хиляди, понижавайки се с цели 35,7% спрямо годината по-рано, когато техният брой беше от 224,4 хиляди, докато коефициентът на безработица достига 5,7%, като намалява с 1,2 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2017-а година.
НСИ отчита, че най-малък процент безработни през първите три месеца на 2018-а година са тези с висше образование (едва 13,7% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (38,2% от всички безработни) и лицата със средно образование (48,1% и от всички безработни). Коефициентът на безработица сред висшистите е едва 2,5%, сред лицата със средно образование е 4,9%, а сред хората с основно и по-ниско образование достигна 18,2 на сто.
