Български лекарски съюз /БЛС/ и Националното сдружение на общините категорично отхвърлят така направеното предложение за здравна карта. От Българския лекарски съюз смятат, че приетият от правителството проект на Национална здравна карта съдържа диспропорции в параметрите, които са "прекалено очевидни, за да бъдат подминати". „Националната здравна карта не следва да бъда рестриктивен инструмент за пациенти и лечебни заведения, а подход за анализ на потребностите на нацията от лечение по области и база за проследяване здравния статус на държавата по региони“, посочват от съюза.
От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената през миналата година дейност на болниците по специалности, но Лекарският съюз обясни, че тази дейност е била лимитирана от бюджета.
Националната здравна карта отчита настоящото състояние на здравната система и нуждата от лечение, обясни здравният министър. Здравната карта не закрива легла за активно лечение в болниците:
"Недейте да считате, че леглата, които ги няма в тази карта, просто са заличени. Ние продължаваме да работим с нашите партньори досега, лечебните заведения, с които НЗОК има договор и ние няма да ги прекратим, но на базата на тези критерии, на базата на областните потребности по отделните медицински специалности и потребности за лечение ние ще преценим с коя болница за какъв обем дейност ще сключим договор. Може да коригираме взаимоотношения, но не да преустановяваме. Броят на леглата не определя механизма на финансиране на лечебните заведения за болнична помощ".
Според проекта на 45% от българите се пада по една хоспитализация в болница годишно:
"Няма да има български гражданин, на когото да му бъде отказана медицинска помощ на базата на това, че някъде не са разкрити легла. Ние имаме сериозен резерв".
Ананиев допълни, че министерството работи по обучението на кадри в две български болници, които да могат да извършват такива белодробни трансплантации.
