Европа и България се нуждаят от еврореализъм, проблемите трябва да се виждат такива, каквито са, заяви в предаването „12+3“ политическият анализатор Мирослав Попов в коментар за предстоящите през май следващата година европейски избори.
„Ще има могъщ стремеж от страна на брюкселските администрации всичко да се възпроизведе във вид на предишните или по-предишните евроизбори. Мисля обаче, че няма да се случи. Мисля, че ще има много съществени промени и от гледна точка на самото структуриране на политическото пространство, и от гледна точка на посланията“, каза Попов.
Според него „етническите, религиозни и бежански въпроси пълзят към центъра на българския национален дебат“.
„Те пълзят и към центъра на европейския. Партиите, които ги наричат крайно десни, ксенофобски, антимигрантки, антиевропейски, ще имат сериозен успех, без да станат доминиращи“, посочи той.
Анализаторът е на мнение, че днес в Европа разломите са много повече отколкото съединенията:
„Това е отдавна, но в последният няколко години започнахме да го чувстваме, всичко стана по-осезаемо. Развиха се процеси, които преди 10 години най-широките слоеве нямаха нагласа и готовност да ги приемат като едно възможно и нежелателно бъдеще. Европейците не си представяха в какъв привилегирован статут са от гледна точка на глобалното социално-икономическо развитие – ние сме в привилегирован статут като европейци. Не си представяха реакцията на останалите, какви човешки чувства поражда“.
Неолиберализмът е извличал от Африка по един постколониален начин огромни състояния и нищо не е инвестирал, каза Попов. Според него липсата на инвестиции в Африка е главната причина за това, което сега се случва в Средиземно море с корабите, с удавянията.
„Съвършено погрешно евроинституциите се захванаха, изправени пред феномена бежанци, да правят разпределение на мигрантите из европейските държави. По-неумно нещо трудно може да се измисли. Ако тези хора ги посрещаш на континента като бежанци в правния смисъл на думата, те са свободни хора, те не са концлагеристи. Как така ще ги затваряш в лагери? Те просто искат да стъпят на една по-богата територия, да работят евентуално и да живеят пълноценно“.
Тези над 1 млн. души са тези хора, категоричен е анализаторът и добави, че Европа и обществата са се сблъскали с нерешими проблеми. Според него въпросът за т.нар. интеграция на мигрантите е построена с главата надолу:
„Тя предпоставя, че всичко е въпрос на неприемане на другия, различния. Изобщо нещата не са така. Става дума за сблъсък на съвършено различни представи за правен ред. Необходими са преходни периоди и огромни усилия. Именно продуцирането на мигрантско-бежанската криза – едно коварно продуциране, създаде вътре в Европа нов тласък на ксенофобските настроения. Но не може да се нарекат ксенофоби хора, които протестират срещу вандалско убийство насред техния европейски град, извършено без повод, от човек, който не се интересува от тези неща – закони, право“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
