Стефан Дечев е доктор по история, доцент по модерна и съвременна българска история и историография, преподавал е в Югозападния университет, Софийския университет, бил е и гост-преподавател в Мадрид и Грац. Той смята, че не се прави достатъчно нито от медиите, нито от държавните институции примерът отпреди 50 години на тримата младежи да бъде популяризиран. Те получават признание от чешките и словашките институции, подчерта Дечев в студиото на "Хоризонт до обед".:
„Инициативата за честване на 50 години от протеста на тримата започна в края на миналата година. В навечерието на 8-и декември се събрахме с колеги и установихме контакт с единствения жив от тримата студенти - Александър Димитров. Създадохме инициативен комитет, чиято цел беше да отбележи 50-годишнината от този безпрецедентен жест на трима студенти. През септември и октомври 1968-а, разпространявайки позиви в центъра на София и в Пловдив, успяват поне мъничко да измият срама на България от участието ѝ в агресията на 21-ви август 1968-а година срещу демократичните реформи в Чехословакия и опита за изграждане на така наречения "социализъм с човешко лице". Нашата задача беше да публикуваме документи, свързани с процеса срещу тримата. Бяха намерени много документи, в които има голямо разминаване, каза Дечев.
Около средата на септември 1968-а година тримата студенти се срещат в София и решават, че трябва да реагират срещу българското участие в агресията на Варшавския договор срещу Чехословакия. Изготвят набързо около 200 позива, които Едуард Генов и Александър Димитров разпространяват по централните софийски улици, а Валентин Радев разпространява в Пловдив. След около месец, когато решават да повторят тази акция, при тях се появява доносник, който изпраща доклад до Държавна сигурност и на 29-ти октомври 1968-ма година тримата са арестувани, след което на 11-ти януари 1969-та година са осъдени на различни срокове затвор.
Едуард Генов получава тригодишна присъда, след което получава вътрешнозатворническа присъда от още 8 години и излиза в края на 70-те години. През 80-те се включва активно в дейността на Дружеството за защита правата на човека, заради което през 1988-а година е насилствено експулсиран от страната.
След излежаването на Александър Димитров е въдворен за около три години, принудително, в село Овча Могила, Свищовско.
"Арестуваха ме пред Народния театър. Вече предполагах, че сме разкрити. Когато ни арестуваха, първата ми мисъл беше, че срещаме врага в лицето и е важно как ще се справим. Закараха ме в затвора и после ме водеха всеки ден на разпит. Следователят ми каза точно в какво ме обвиняват. Знаех, че са арестувани Едуард и Валентин и се страхувах, че се арестувани още хора. Гледаха да изкарат, че обичаме Америка, която беше основният враг тогава", спомня си Александър Димитров.
