Вече 37 години русенци живеят с мръсен въздух. Преди - с хлора и хлоропроизводните, идващи от Гюргево, сега - с коктейл от органичната химия, "приготвян" в различни точки на самия град. От завода за плочки се изхвърлят прахови частици, нефтопреработващите фирми бълват отрови, компаниите за бои правят картината на въздуха още "по-цветна", а заводът за преработка на биогориво уж е био, но пълни Дунав с калиева основа и метанол. На този фон френско-канадската компания за производство на автомобилни части също се отличава с изобилието и разнообразието на отровни вещества.
Известно е, че от леярните в Източната промишлена зона се отделят изоцианати, от тях полиуретани и амини, които категорично са определени като първа степен канцерогенни вещества. Сред силно отровните вещества са циановодород и фосген, използван като бойно отровно вещество още през Първата световна война.
"Децата ни са болни! В този завод докарват мексиканци да работят, не работят българи. Значи какво излиза – че ние просто дишаме отровата, която е изгонена от Испания и от други държави. Дойде тук. Защо? Защото ние сме дишали досега достатъчно и вече ни писна", споделят русенци.
Съвсем логично е да попитаме какво дишат хората, които работят вътре, в завода. За първи път работник от компанията разказва за условията в цеховете и правилата във фирмата: "Задимено е вътре, миризми. Има веществото - амин, което е вредно, металът като се взима дезоксидация, се ползва веществото кумерал, което също мирише отвратително. Този кумерал се хвърля вътре в течния метал, той отделя пушеци, които излизат в халето. Предпазни средства имаме само очила, но за дишането - не, не се ползват предпазни средства. Когато дойде Инспекцията по труда, всичко се спира в завода, спира се работният процес. Остават довършителни работи, леярните се спират напълно", допълва работникът.
Вече шест години Екоинспекцията в Русе налага глоби, определя санкции, прави предписания и накрая - нищо.
Фирмата е задължена по закон да публикува на сайта на общината заявлението си за кандидатстване за комплексно разрешително. Числата в него стреснаха русенци, тъй като там се казва, че фирмата има намерение да използва "Инсталации за претопяване, включително сплавяване на метали и експлоатация на леярни, с топилен капацитет над 4 тона за денонощие за олово и за кадмий и 20 за денонощие за всички останали метали". Тоест - двойно увеличение от това, което се знае. Фактически обаче това е направено още през 2012 г. с тихо разширение на капацитета, а сега искат само да го узаконят, като поставят нови вентилационни системи. Това обяснява началникът на Екоинспекцията в Русе инж. Любомир Атанасов.
