"Аз съм гледал като ученик постановката на Младен Киселов. Нямам много ясен спомен за постановъчните му решения, но именно вдъхновението е нещо, което остана в мен и аз съм мечтал да я направя тази постановка. Да, трудно е, да, амбициозна задача е, но пък с много любов, с много вяра, както самият даскал Киро казва: "Нека гребем със сърце и вяра", казва той на полетелите с него негови съселяни. Не сме се плашили толкова от съпоставки, по-скоро искахме да се случи този текст отново и не сме се тревожили, че някой може да прави сравнение помежду ни.
Текстът има много измерения, многолик е и ние сме се опитали да не оставим такива глухи линии. Някак си да съживим всичко, до което се докосваме и все пак за нас беше важно, сега, в наши дни, когато отново летенето е заплашено, когато отново започват да се издигат стени, да се затварят граници, да прозвучи един глас, който да застане на обратната страна. "
