„Има натрупано недоволство, има натрупано напрежение, но тук става дума за един много по-дълбок процес на несъответствие на институционалния ред и самото общество. Т. е обществото и институциите, които би трябвало да го изразяват, са в пълна неадекватност и това ще носи само напрежение е все по-голямо натрупване на, как да кажа, на експлозивността на ситуацията, която засега във Франция започна да се успокоява, но това не значи, че няма да избухне с нова сила. Защото, да кажем, църкви, синдикати, всичките начини, по които хората досега можеха по някакъв начин да се организират и да изразяват своето мнение или своите изисквания в обществото, са в криза и наблюдаваме, ако щете, и спонтанни организации чрез интернет, социални мрежи и т.н., нещо за което се говори от години наред, но в момента това наистина набира сила и е трудно да се каже и политически как тези процеси биха могли да бъдат изразени и вкарани в някакво русло, в някакъв ред, тъй като във Франция виждаме, че тези протести не се идентифицират дори с крайнодесните и крайнолевите партии в момента.“
„Те чувстват, че държавата и нейните институции не защитават обществото, не защитават това, което наричаме народ, т. е., мнозинството, а защитават едни определени елити и им позволяват да безчинстват и в символен и в материален план. Т.е. не може да се изисква от хората да плащат екотакси, както това стана повод за протести, при положение се сключват сделки и се дава възможност за данъчни облекчени на големи мултинационали, на различни петролни замърсители. В същото време Тръмп излиза от Парижкото споразумение, той е най-големият замърсител в света. Т. е вижда се един триумф на лъжата и е много парадоксално, че във Франция правителството искаше да направи закон срещу лъжливите новини, всъщност самата държава си служи с лъжата и с цинизма като метод на управление. „Г-н Полиестер“, както се изрази Макрон в едно от обръщенията си към тези протестиращи, „вземете малко парички и си отивайте вкъщи“, но това няма да спре протеста, дори в момента правителството да даде някакви данъчни облекчения за най-бедните били да даде някакви отсъпки, начинът, методът на управление, този организиран държавен цинизъм, като се започне от начина , по който кризата от 2008 година беше преодоляна чрез огромни отстъпки към банките, това нищо не промени, данъчните райове продължават да съществуват, продължават големите да не плащат данъци, а малките да бъдат притискани до стената и докрай.“
Достена Лаверн смята, че това, което още повече влошава нещата, е надменното поведение на елитите:
„Още повече, че третират хората за глупави и за недообразовани, напротив, аз смятам, че хората в момента са много по-образовани, отколкото са били, могат да се информират по различни начини, в интернет и т.н., въобще има едно отваряне на съзнанието и на очите на хората, което в един момента абсолютно ще доведе до сблъсък с тази система на безчинстващи елити.“
Лаверн посочи и че България трябва да спре да очаква да „спасение“ чрез модела на европейските елити:
„И нещо, което е много важно, ние в България много дълго смятахме, че от Европа ще дойде светлината, нали, от Франция идват Люмиер, Просвещението и т.н., но Франция е изключително ударена, самата Европа е изключително ударена от края на Втората световна война, тя губи своя интелектуален потенциал, това се вижда в изкуството, това се вижда в много неща, т. е. ние се опитваме да имитираме един много, много разграден модел и е време да сами да поемем отговорност за собственото си съществуване и да се свържем с може би с представителите на дисидентството в тези държави, а не с представителите на, как да кажа, тази, някои я наричат технофашистка вихрушка.“
