Древното изкуство да се бродира с копринени конци върху коприна се появява в Китай. Някога то е било привилегия и задължение на жените от аристократичното общество и е изисквало истинско майсторство, усет за изящество и огромно търпение. Колкото е по-тънка копринената нишка, толкова по-ценна е бродерията. Тя сякаш не избледнява с времето и не губи блясъка си. Копринената основа може да бъде по-плътна и тъмна или пък ефирно прозрачна.
Освен сръчност и специфични умения, майсторките на сюйхуа /„живопис с игла“/ е трябвало и да бъдат много добре запознати с китайските митове и тяхната символика, тъй като избродираното от тях имало точно значение. Цветовете също не са подбирани случайно: например, за белия цвят се смята, че сбъдва желанията, а за зеления, че засилва положителната енергия. Синьото е символ на небе и необятност, червеното – на огън, радост и щастие; жълтото се свързва със земята и властта, а черното е символ на водата и вечността.
Вярва се, че присъствието на птици или изображенията им дава на обитателите на дома лесно разрешение на всички проблеми. Много популярният в китайската митология жерав носи на дома здраве и дълголетие, същото важи и за цветето лотос, а, според философията фън-шуй, изобразяването на птици в двойка, означава любов и вярност. Истинските майстори успяват да избродират копринените си птици така, че нюансите на цветовете по перата преливат един в друг, а птиците изглеждат триизмерни. Понякога подобни копринени „картини“ се бродират повече от осем месеца, а цветните нюанси на конците са повече от хиляда.
Повече за китайската копринена бродерия можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“, в четвъртък, 20 декември, от 17 часа, по програма „Христо Ботев“.
