„Това е тенденция, която се забелязва от доста време насам, но в момента е някак плашеща ситуацията. Причините, предполагам, са доста комплексни, но това, която наблюдаваме е, че децата все повече и повече се отчуждават от семейството, прекарват все повече и повече време в училище. В момента се налага схема на целодневно обучение в много училища. Това е нещо, което може би идва от родителите, които просто пращат децата на "отглеждане" в училището и то в момента в частните училища е факт на много места – деца, които са цел ден на училище, учебни часове, които са по 60 минути и всъщност тези деца, те нямат детство и започва да се вижда все повече и повече тези липса на детство. Има един цял свят, за чието съществуване тези деца изобщо не знаят нищо. Това е светът на игрите, на спортовете, на планината, всичко се капсулира в училище и това се забелязва по много плашещ начин. самите деца са доста „угаснали“, бих казал.“
Ивайло Иванов от Българската асоциация по екстремни спортове, който също е част от школата, допълва:
„В училище децата на практика следват модела на цял работен ден, в който те вместо да са до обяд на училище и след това да имат свободно време предимно за игра, повтарят деня на възрастните. Природата напълно липсва в цялото им ежедневие.“
Виртуалните игри допълнително допринасят за отдалечаването на децата от природата като им дават фалшиво и заместващо усещане за игра.
15-годишният Ники, който от 10 годишен е в досег с природата, още на 11 годишна възраст става най-младия в света сертифициран пещерен водолаз. Участвал е в трудни подводни пещерни изследвания с няколко стотин пещерни гмуркания и спокойно споделя своите наблюдения:
„Изключително е да имаш възможността да си сред природата от малък и да правиш неща, за които повечето деца само си мечтаят и в същото време ми е доста тъжно като наблюдавам как по-малките от мен вече са загубили напълно досега си с тези спортове и с планината. Все повече и повече срещам деца, които са само с няколко години по-малки от мен, но които са сякаш от напълно различно поколение. Те не знаят нищо, не могат нищо, не мислят кой знае колко и доста трудно се води разговор с тях“.
Иво Калушев обяснява, че децата вече не знаят как да си играят:
„Ние работим и с частни училища и с държавни училища и това, което получаваме като обратна връзка от самите директори, от самите учители на тези училища, е доста обезпокоително. Това са деца, които буквално не знаят какво е да си играят. Става дума за базови умения и познания за това да си играеш, дори това го няма, Учители по физическо споделят, че първото, което трябва да учат децата, е как да си играят. Не на конкретни игри, а как да си играят въобще.“
Тази обезпокоителна тенденция може да се подсили при налагане на целодневната форма на обучение в училище, за която настояват и много родители, които в нея пък виждат възможност да обегчат своите ангажименти към деня на децата им.
Школата за приключения, която съществува над 25 години предупреждава, че в сравнителен план това "угасване на играта и на детските мечти" се случва едва в последните години.
Контролирания досег с екстремните спортове и оцеляването в досег с природата могат да вдъхнат увереност на децата във възрастноватата група от 10 до 15 годишните и да ги научат да се справят сами със сложни ситуации и изпитания.
