За предаването „Хоризонт до обед“ професор Леандър Литов, преподавател във Физическия факултет на Софийски университет и ръководител на българския екип към Европейския център за ядрени изследвания, сподели, че подготовката за създаването на такъв център у нас „макар и бавно напредва“. Проектът вече е международен и в него влизат 9 държави от региона, но се очаква да се присъединят и други. Осигурена е подкрепа от ЕК. На 1 януари е започнала подготовката на така наречения идеен проект, който би трябвало да бъде готов за около година-година и половина:.
"Засега ЕК е осигурила финансиране за разработване на идейния проект и следващото разработване на така наречения "технически проект" – много подробен технически проект на всички елементи и на цялата инсталация, което включва и оценка на стойността на проекта – т.нар. "бизнес план". След като бъдем готови с този технически проект и се знае каква е цената, тогава ще се реши в каква форма и как ще бъде финансирано изграждането на този проект. Говорим за една доста сериозна сума от порядъка на около 200 милиона евро. Нещата трябва да бъдат правени внимателно“.
„Втората добра новина е, че, след дълъг размисъл и уговорки, ЦЕРН се съгласи и започва работа по дизайн на нов ускорител, така че този център ще бъде първия, в който този нов ускорител, надяваме се най-добрия без всякакво съмнение в света, ще бъде разположен“.
Идеята е в новия модел да бъде използван целият опит, събран покрай експлоатацията на големия адронен колайдер в ЦЕРН и той да позволява по-прецизен контрол върху въздействието на сноповете върху туморите. Това е от изключителна важност, когато става дума за деца, защото техните организми са изключително чувствителни към радиация.
„Леките йони имат около два пъти по-висока биологична ефективност, отколкото протоните. Това води до възможност, грубо казано, да намалите два пъти дозата, която влагате като радиация вътре в пациента, и значително да съкратите броя на облъчванията на пациентите“.
Центровете за адронна терапия в света вече са около 70. Те се делят на такива с протони и такива, които освен протони използват и леки йони. От втория тип, какъвто се надява да изгради и България, има едва 11. Четири от тях са в Европа. Начална инвестиция в такъв център е по-голяма, но третирането на пациентите е чувствително по-евтино, обясни Литов:
„В момента цената за българи, които примерно се третират в Хайделберг, Германия, е между 50 и 60 хиляди евро за един курс на лечение. С този проект, ако бъде реализиран, ние се надяваме да свалим тази цена два пъти – до около 24-25 000 евро, което е става съпоставимо с цената на стандартните в наше време химиотерапии“.
В около 30% от случаите стандартната радиотерапия не е ефективна, докато адронната е ефективна в 95% от случаите. Последващите усложнения също са значително по-малко.
