Днес – 5 февруари, светът за 16-и път отбелязва Международния ден за безопасен интернет. Започнал като инициатива на Европейския съюз, Денят отдавна излиза извън рамките на Стария континент и през 2018 г. беше отбелязан в 140 държави по света. Мотото, под което се провеждат инициативите, е „Заедно за по-добър интернет“.
За коментар по темата днес сме поканили Симона Велева – експерт по медийно право към Асоциацията на европейските журналисти, и Ивайло Спасов – експерт „Комуникации“ от УНИЦЕФ България.
Последните изследвания на УНИЦЕФ показват, че над 87% от българските деца са онлайн. За тях разликата между реалност и виртуалност са доста размити. Това е техният свят. А той има своите предимства, възможности, но крие и своите рискове, отбеляза Ивайло Спасов. Децата са недостатъчно зрели да ги осъзнаят, затова и ролята на семейството и училището е ключова. Според МОН през миналата година са регистрирани 8000 случая на тормоз в училище, 38% от тях са кибер тормоз. Не във всяко училище има психолози. Родителите невинаги са наясно какво се случва с децата им. Не става дума за тотален контрол, а става дума родителите да имат отношение за това, което се случва в интернет пространството.
Преди няколко месеца УНИЦЕФ започна в България една дългосрочна кампания, базирана на опита по света. Смятаме, че насилието в училище е фокус и отражение на насилието в обществото. Но там може и трябва да започне разплитането на възела от причини за агресията. Да се състави цялостен училищен подход, да се знае ролята на всеки един. Да се знаят функциите и отговорността. Да може родители и учители да си взаимодействат. Децата не са само в корена на даден проблем, често пъти в тях е и решението му, убеден е Ивайло Спасов.
Наистина технологиите са важна част от живота на децата. Още преди училището те вече са свикнали и използват таблети и смартфони. Затова семейната следа и възпитание са особено важни в тази възраст, коментира Симона Велева. Трябва да има хигиена при достъпа до интернет в най-ранна възраст. Трябва да подбираме приложенията, с които детето работи, та те да повишат неговата функционална грамотност. Например отскоро YouTube предложи детска версия за споделяне на видеа, достъпна и в България.
Често пъти самите възрастни нарушават правилата – например за фейсбук профил е необходимо лицето да е навършило 13 години. Но понеже детето много настоява, родителят му прави регистрация още в по-млада възраст, без да си дават сметка за опасностите и последствията. (Има и по-драстични случаи, когато се качват снимки на детето още от раждането му.) Риск носи и публикуването на снимки от учители, без съгласието на родителите. И това трябва да се обсъжда, например на родителски срещи. Не бива децата да са обект за събиране на харесвания. В същото време децата не бива съвсем да бъдат ограничавани, трябва да се подготвят за тази среда.
Асоциацията на европейските журналисти съвместно с УНИЦЕФ преди повече от година с експерти от БиБиСи създадоха пътеводител за етично отразяване на деца в медиите. Със сдружение ИМЕУС и медиатора Юлия Раданова се работи върху идеята за Етичен кодекс, в който да бъдат идентифицирани всички познати проблеми и съвременни опасности.
За повече то темата чуйте целия разговор на Катя Василева със Симона Велева и Ивайло Спасов.
