Киното като част от планетата на изкуствата се занимава с човекознание, посочи проф. Манов. „Както и да е облечено в сюжети, жанрове, визии, фантазми и въображение, все пак то се приземява в реалиите на едно индивидуално човешко художествено мислене. Затова голямата магия на доброто кино е да примирява свободата на въображението с параметрите на човешкото битие.“
Понякога, оставайки до късно нощем, се заслушва в „Нощен хоризонт“ - така се натъкнал на фразата „Добра нощ“ – обичаен поздрав към събеседниците в този отрязък от денонощието, който "си има своята красота, своя чар".
"Ситуира слушателя в едно определено време, един отрязък, когато обикновено обичайните, всекидневни усилия, страсти, напрежения, конфликти, радости са утихнали, угаснали, някъде са се уталожили в спомена за деня и настъпва едно чаровно усамотение в красотата на нощта.“
Божидар Манов описа и "пасторалната красота на топлата лятна селска нощ", каквато човек може да преживее както на живо, така и през големия екран:
„Тогава някак си нощта е гъста и тези звуци, които могат да са първо от нощните щурци – тогава цялото поле живее в един друг ритъм, неуморните трудолюбиви нощни щурци огласят пространството, а в тази красота от звуци се преплита мрежата от светулки, които кръстосват хаотично някак си, но създават особено усещане за тази плътна нощ - светлите следи от светулките, и придават обем на нощта. И тогава, когато някъде далече, отвъд междата, зад синора, се чуе на далечни кучета лаят, както пишеше Петър Караангов, или случайни звуци от изтрополяла късна каруца от конекрадци някакви, или други нетипични за нощта звуци – това е едно друго усещане за пластиката на нощта като невидима поезия.“
Някъде в тъмнината на безкрайната нощ се пораждат магиите, приказното начало, загадките на притчата, смята кинокритикът и преподавател по кинознание.
„Потъването в собствената душа и едно особено усещане за откъсване от земното притегляне – гравитацията престава да работи. Тогава духът се отделя от тялото и може да полети със светулките към небосвода, да се стрелне към безшумната луна или внезапно да се сгромоляса в също тъй тихото и безбрежно поле. Това е много особено усещане. Случвало се е понякога да го изживея лично, а понякога да го видя на екрана в киното.“
Усещането за триизмерното пространство на невидимата нощ е много скъпо, много ценно, отделянето на съзнанието от прагматиката на делника, сподели още Божидар Манов.
„Като че ли с падането на нощта някаква завеса ни отделя от всекидневието, освобождава ни от неговите лепкави, досадни ангажименти и ни освобождава да бъдем поне до разсъмването, до първата светлина на хоризонта, свободни, независими и подчинени единствено на въображението.“
Във филма "Възвишение" има великолепно заснет 30-40 секунден епизод от оператора Антон Бакарски, в който се "чуват" визуализирани гениалните стихове на Ботев, отбеляза още кинокритикът. "Настане вечер, месец изгрее/звезди обсипят свода небесен/гора зашуми, вятър повее/Балканът пее хайдушка песен. Това е върхът на визионерството - да опредметиш в изображение това, което Ботев е казал в гениалните си стихове. /.../ Последната строфа: Балканът пее хайдушка песен - това никой не може да го заснеме, то е извън триизмерието на време-пространството. И ето че във филма "Възвишение" Тони Бакарски го направи с картина. Значи магията понякога се случва и става наяве."
Проф. Божидар Манов е роден в София на 12 декември 1947 година. Той е кинокритик, журналист и преподавател. Завършил е специалността „Електроника“ и е работил 8 години като инженер. След това завършва кинознание в НАТФИЗ. Работил е като редактор, главен редактор и директор на Филмова студия „Време“. В НАТФИЗ е преподавал основни курсове „Филмова критика“, „История и теория на документалното кино“, „Теория на екранното изображение“. Бил е декан на Факултет “Екранни изкуства“ и вицепрезидент на Международната федерация на филмовите критици. Член на Европейската филмова академия.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
