За съжаление геният на Шостакович като оперен композитор е жестоко попарен от властта и той ни оставя само две значими опери. Първата, написана в комичен дух, е „Нос”, а втората - „Катерина Измайлова”, която Шостакович пише едва 26-годишен.
Тази опера, съчетала в себе си гротеска и лирика, ирония, сарказъм и опрощение, сама по себе си възвръщане към кантиленността и мелодията, се е превърнала и в емблема на звуковия модернизъм и на дълбокото антидогматично художествено творчество, което дръзва да „обглежда“ най-тайните и страховити кътчета на човешката душа. Творбата е посветена на дълбокия конфликт между човека и властта, индивида и неговата дълбока необходимост от свобода. Операта е замислена като първа част от мащабен триптих, посветен на величието на духа на руската жена като майка, любима и закрилница на ценностите. За съжаление този проект на композитора така и остава нереализиран.
След дълго отсъствие трупата на Пловдивската опера гостува в София с прословутата творба на Шостакович „Катерина Измайлова” на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Под палката на диригента Диан Чобанов и с режисурата на Вера Немирова се изявиха сопраното Марияна Панова, басът Пламен Бейков и тенорът Георги Султанов.
В звуковия файл чуйте рецензията на изкуствоведа Петър Пламенов за гастрола на Пловдивската опера.
