Рядко българските поети стават обект на интерес от страна на киното. Дом на киното беше препълнен с желаещи да видят документалния филм „Написаното с перо от ангел е завинаги“ на Христо Илиев-Чарли за Николай Кънчев – впечатляваща фигура в българската поезия. Онези, които го познават лично, добре знаят за нежеланието му да се впише в системата преди промените у нас, за чепатия му характер, за това, че не направи компромиси нито преди, нито след 10 ноември. Известен с талантливата си поезия не само в България, но и по света, Кънчев е един от поетите ни, които ще останат в литературната история. Героите на филма говориха и за творчеството му, белязано с експериментаторски дух още по времето на социализма, и за личността му, и за мястото му в българската литература, и за признанието за таланта му в чужбина. Сред тях се открояват имената на Иван Теофилов, Михаил Неделчев, Светлозар Игов и др. Въпреки това филмът някак се плъзна по разказа за Николай Кънчев, без да навлезе по-дълбоко в същността на поезията му, може би защото е трудно тя да бъде визуализирана. Във всеки случай филмът оставя у зрителя ведро чувство.
