Взаимосвързаната природа на европейската политика би трябвало вече да е подсказала на политиците в оставащите в Европейския съюз страни, че няма как Брекзит да не им окаже съществено влияние. Определени ефекти вече се забелязват, но вълните от британския изход ще заливат бреговете на Стария континент.
Най-важната характеристика на обединена Европа е, че тя е съюз на свободната търговия и на отворените граници. Затова е неизбежно събития и дори проблеми, които са характерни за една страна членка, да преливат безпрепятствено и в другите. И някои от тях дори да променят съществено политическите нагласи в целия съюз.
Например, една от многото причини за шокиралия цяла Европа резултат от референдума за Брекзит през 2016-а беше грешката на Ангела Меркел от предходната година, довела до мигрантската криза в Евросъюза. Пример има обаче и за въздействие в обратната посока - неуспешният референдум за независимост на Шотландия вдъхнови каталунските сепаратисти да проведат незаконния си референдум за отделяне от Испания.
По същия начин Брекзит несъмнено допринася за дълбоките вътрешни разделения в европейските държави. Само преди 5 години никой не би си представил през какви политически трусове ще преминат дори двете водещи европейски сили - Германия и Франция.
Проблем на пост-Брекзит Европа е набиращият сила националпопулизъм с привкус на расизъм. Най-пресният пример за неговия възход се казва Тиери Боде. Той е лидер на партията „Форум за демокрация“, поборник е за Некзит – нидерландско на пускане на съюза, и спечели най-много места в холандския Сенат на изборите миналата седмица. Така беше лишена от мнозинство коалицията, която премиерът Марк Рюте създаде преди 2 години, за да попречи на друг популист - Герт Вилдерс, да влезе във властта.
„Третата фаза на холандската популистка ракета към Луната!“ Така амстердамският вестник „Фолкскрант“ нарече 36-годишния популист, който смята, че мъдростта най-после е споходила холандците - поне онези, които го подкрепят: „Избирателите в Холандия, като совата на Минерва, разпериха криле и показаха истинската си сила“.
За разлика от тях либералът Рюте е „арогантен глупак“ с поне два смъртни гряха, твърди Боде. Първият - че е готов да похарчи милиарди за борба срещу климатичните промени: „Ние трябва да плащаме за това, че жадните за власт управници в тази страна повтарят като папагали проповедниците еколози. Това е чиста ойкофобия! Чиста самоомраза!
Вторият грях на премиера е допускането на хиляди мигранти в Холандия, включително на турския терорист от Утрехт: „Нашата страна е част от цивилизационното семейство. Но също като всички страни от нашия свръхарийски свят, ни унищожават онези, които трябва да ни бранят.
Превъзходство на свръхарийци като него е теза, с която Тиери Боде премина всякакви граници, каза за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ журналистът от „Фолкскрант“ Марк Пеперкорн: „Това беше възприето като много расистко. Защото в речта си той обвини конкретно журналистите, артистите, политиците като част от заплахата срещу бялата цивилизация. Наистина хората останаха доста шокирани. По-късно Боде се опита да каже: „Еее, не го приемайте толкова насериозно...“ Но смятам, че това говори достатъчно за идеите му.
Иначе тезите в кампанията на Боде са далеч от уникални. По-скоро го нареждат по различен начин до фигури като Льо Пен, Салвини, Качински и Орбан.
„Три са темите му - климатът, миграцията и Европейският съюз. Всичките са, така да се каже, глобални теми. Проблема с климатичните промени не можем да решим сами като държава. С миграцията също. А Евросъюзът може би е средството за това“, отбелязва Пеперкорн.
Колкото и пламенно да пропагандира точно обратното, Боде като че ли спря да зове за Некзит. Може би защото Брекзит не се материализира в триумфа, който популистите очакваха.
„Според мен, процесът на Брекзит показа на толкова много хора колко далеч не мъдро решение беше това, че дискусията в Холандия за напускане на Европейския съюз вече е едва ли не безпредметна. Боде и партията му казват, че искат да излезем от съюза, но вече се колебаят дали да залагат на това. Защото знаят, че то не може да генерира никаква тяга вече“.
„Форумът за демокрация“ на Тиери Боде беше основната сила зад свикването на референдума през 2016 г., на който холандците блокираха споразумението за асоцииране на Украйна към Евросъюза. Според Марк Пеперкорн обаче едва ли в обозримо бъдеще популистът би се опитал да подтикне Холандия да изпадне в хаос като британския.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
