3
Френският институт в България кани на вторите дебати от поредицата лекции "Изкуственият интелект: към нов човешки ред? Темата днес е „Знаем ли кой е човекът? Поставят ли под заплаха езика новите технологии?“
В предаването „Хоризонт до обед“ преди събитието гостуваха проф. Жан-Мишел Бение, преподавател в Сорбоната в Париж и доц. Васил Видински, преподавател по философия в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".
„Изкуственият интелект и цифровата, дигиталната култура, за жалост има тенденция да заличават тази преграда, която съществува между човека и машината. Ние, човешките същества, сме надарени с език, който няма еквивалент в начина, по който общуват животните. Много от дълго време се говори за език, с който си общуват животните, но много бързо лингвистите заявиха, че все пак езикът на пчелите например не е истински език, а поредица, съвкупност от знаци, от символи. Животните излъчват подобни знаци, предполагащи промяна в поведението. А машините, които ние създаваме и разработваме, те произвеждат сигнали, не знаци. Така че, когато ние като човеци общуваме с тях, те де факто не диалогизират с нас, а просто автоматично ни изпращат някакви команди. Именно поради тази причина можем да се опасяваме, че изкуственият интелект ще направи доста по-елементарно общуването между хората и ще обеднее нашият собствен речник“, коментира проф. Жан-Мишел Бение.
„Предвидимо е това, което ще се случи. Езиците ще започнат все повече да се приближават един към друг, да се сливат. Интернет се опитва да опрости всичко и казва – всичките тези особени знаци, апострофи, ударения, нека, ако може, да изчезнат", посочи проф. Бение.
"Когато ние учим студентите си да пишат, ние им казваме едно, а когато трябва да пишат в интернет, ние им казваме – бъ дете по-пестеливи, по-прости, без много наречия, без много предлози, без много подробности. Икономисва време. Те живеят в един свят, в който най-важното е спешно да реагираш. Но това, което не се разбира добре е, че езикът не е само средство за комуникация, а възможност да водим диалог и с другия, но и със себе си. Ако ние имаме вътрешен живот, то е, защото имаме езикови средства, с които се изразяваме дори пред самите себе си. За жалост, това е нещо, което технологиите въобще не ги интересува.“
Как лесното консумиране на информация променя изразяването и "мързелуването" на ума обеднява ли видимо езика?
„Аз лично бих отправил призив за съпротива. Без да съм песимист мисля, че предизвикателството е огромно. Виждам хора, които тук и там се опитват да реагират. Например в образователната система виждам настояване на преподавателите да не се загърбва литературата, да има повече часове по литература. Нещата да не се проявяват в един опростен вид, с тенденцията да се опростяват още повече. В литературата един писател обрисува човешкото същество като нещо много сложно, което не може да се опрости, тук има нюанси, които трябва да се изразяват. Наистина става въпрос за една съпротива, която да бъде подкрепяна от този повик за завръщане към литературата“, отбеляза френският преподавател.
Английският като един утилитарен език, който се използва за щяло и за нещяло, се критикува в този му вид и от самите англичани, изтъкна още проф. Бение. „Има много британци, които изразяват своето безпокойство от това, че езикът им с всеки изминал ден става все по-беден. Като французин отказвам да се изразявам на английски език, защото считам, че трябва да се изразявам на собствения си език с цялото му богатство.“
„Днешното общуване все повече е подчинено на прагматизма и то се ограничава до няколко елементарни фрази. Трябва да свързваме това и с постоянното изискване да бъдем прозрачни, ясни. Хората отиват директно към една дума и си казват, че като се лишаваме от нюансите, ще бъдем максимално точни, ще използваме дума, която да бъде еднозначна. Но това противоречи на богатството на езика – метафори, пряк и преносен смисъл, нюанси. Несловесното общуване е изключително важна част от общуването. За жалост, това измерение изцяло отсъства при новите комуникационни технологии.“
„Използвайки само клавиатурата на компютъра, когато трябва да пишем, означава, че ние се задоволяваме и се затваряме в тази форма на анонимност“, смята още Жан-Мишел Бение. „Докато писането на ръка, с вашия собствен почерк, това е проява на особеностите на вашия характер. Когато четем, когато пишем, има изключително висока концентрация на емоции, на чувства. Това го няма, когато общувате посредством екрана на компютъра си.“
Езици изчезват независимо от технологичното развитие, можем да прогнозираме, че ще продължат да изчезват - това мнение изрази доц. Васил Видински. Тази съвременна трансформация на езика обаче според него по-скоро води към усложняване.
„От една страна имаме усещане за опростяване, което се проявява на много нива. Но има един много ключов социален елемент, силно видим в България. Ще има хора, които запазват някаква по-обща култура и други хора, които постепенно биват, съзнателно или несъзнателно лишавани от нея, и тази социална диференциация реално постепенно се превръща във вътрешно-социално напрежение. Аз се съмнявам, че ние ще загубим напълно културата и историята, които досега сме имали, но тъй като те изискват повече усилия, най-вероятно е това да се прояви като някакво, дори класово, разделение“, коментира доц. Видински.
Васил Видински вижда като един от ключовите въпроси за изкуствения интелект този, че и езикът, и нашето поведение са много контекстно обусловени. В момента изкуственият интелект представлява много тясно специализирани технологични средства, докато човешкото същество се справя във всякакъв контекст и хваща всякакви нюанси, посочи Васил Видински.
Преводът от френски е на Соня Васева.
Цялото интервю е в звуковия файл.
