„Преди години казах, че в истинското изкуство всеки опит да се следва поговорката: „И вълкът сит, и агнето цяло“, е обречен на неуспех. Истинското изкуство винаги е било върху обратния принцип: ”Или вълкът, или агнето”. Това пише Георги Марков в есето си „Конференцията на младите литературни творци“, прочетено по Дойче веле през далечната вече 1977 г. Да, но това, което пише Георги Марков остава валидно и до днес. И ироничното е, че и днес нещата отново се свеждат до принципа ”Или вълкът, или агнето”.
Повод да четем обаче този текст е четвъртият том с есета на Георги Марков, който излиза сега. В томчето под името „Колективният фалш“ са събрани есета, четени по радио „Дойче Веле“ и радио „Би Би Си“ в периода от 1971 до 1978 г.
„Те са разказ за човека, когато са преградени пътищата към спасението, но и за човека, поел риска да ги прехвърли, за да съхрани достойнството си“, пише Божидар Кунчев за тези текстове.
Защото както подсказва името „Колективният фалш“, Георги Марков тук е безпощаден към обществените, но и личните пороци – онова хитруване на дребно, илюзията, че страховете, компромисите и предателствата могат да останат скрити. Нищо не остава скрито, според Георги Марков.
Човек носи отговорност за действията си, независимо дали се оправдава със системата или не. Защото отделните хора правят системата. Или поне – същите тези хора обикновено поддържат системата. Защото в сборника с есета „Колективният фалш“ Георги Марков пише за писатели и артисти, за чиновници и партийни функционери, но всъщност пише не само за това как функционира онова общество, а за това как обикновеният човек прави компромиси. Или как не допуска компромиси. А това е актуална тема и днес.
