Предстои официалното представяне на новоучредената Фондация „Институт за етика и аналитика на данните“ (IDEA), както и нейното първо издание: „Неприкосновеност по дизайн: Принципи, практики и технологии“ с автори доц. д-р Антон Герунов, инж. Димитър Шалварджиев и адв. Димо Господинов.
За БНР Герунов обясни, че в световен мащаб през миналата година са били компрометирани данните на 4,5 милиарда души
„Постоянно си говорим, че данните са новият петрол, новият двигател на информационната икономика, но реално ние не можем да ги пазим и тези данни изтичат, а хора с недобри намерения злоупотребяват с тях. Нещо което е още по-интересно - за да обучаваме изкуствения интелект, използваме данни. Само че с изкуствения интелект има много сериозни етични аспекти. Когато има автоматизирано вземане на решения, а реално работим с животи, тези решения влияят върху хора. Така че ние си зададохме два основни въпроса: „Как може да сме сигурни, че данните се използват само и единствено от тези, от които трябва?“ и „Как да сме сигурни, че данните се използват само за добри цели, поставяйки човека в центъра?“, каза Герунов предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.
„Открихме, че дори нямаме форум, на който можем да се съберем и да говорим за тези огромни философски въпроси. Малко от нужда създадохме фондация, на която можем да създадем наистина широка общност от експерти и неексперти, които да могат реално да обсъдят тези теми...“, обясни той.
В България няма голяма разлика по отношение на информационната сигурност в частния и публичния сектор. Със сигурност имаме и основание да се тревожим за личните си данни и в контекста на предстоящите избори, допълни експертът.
„Използването на лични данни за поднасянето на персонализирана предизборна агитация започна някъде 2010-2011 г. С течение на времето, с набирането на все повече и повече данни, това персонализиране на рекламите всъщност достигна до много високо ниво. Много наблюдатели казват, че това е един от важните фактори, които помогна да бъде избран президентът Тръмп. Оттогава виждаме, че много политически сили реално искат да вземат данните на своите гласоподаватели и максимално точно да им поднесат това послание, което те искат да чуят. Това е огромен риск преди избори“.
Експертът поясни, че европейският регламент GDPR предвижда огромни глоби за злоупотреба с лични данни, но те трябва да бъдат налагани от регулатори. Потребителите също не знаят достатъчно добре как да опазят данните си в различните битови ситуации.
„Много е трудно защитата на данни да дойде от всеки един човек поотделно, защото хората нямат винаги необходимата информация, нямат времето, а и честно казано нямат стимула. Затова предлагаме точно обратната концепция – фирмите, знаейки регулацията, но и очакванията на потребителите си, по такъв начин да направят информационните системи, още на етапа на дизайн, че на хората да не им се налага да мислят за неприкосновеността на данните си. Това е темата на нашата книга“.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
