Това каза в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ специалният пратеник на БНР Деян Йотов, който следеше изборите в Северна Македония, в които Стево Пендаровски води с убедителна преднина. В своята реч след изборния ден той е благодарил на своите избиратели и на македонски, и на албански език.
„Не може да се каже, че албанците са гласували масово. От една страна, електоратът на Али Ахмети – лидер на Демократичния съюз за интеграция, можеше да мобилизира много по-голям електорат, според мен. От друга страна бяха тези, които не гласуват за него – привърженици на двете опозиционни албански формации „Беса“ и „Алианса на албанците“, които в първия се предполага, че са гласували за кандидата, който отпадна. В края на краищата, общо някъде 23-25 са процентите активност на албанците в различните общини“.
Социалистите на Заев формално държат властта в президентството и правителството, но администрацията на страната е съставена предимно от кадри на ВМРО-ДПМНЕ. Според Йотов изказването на Заев за „край на режима и мрачното минало“, не е обещание за чистка:
„Той има предвид по принцип подмладяване на нейния състав. В същото време от ЕС го натискат да няма реваншизъм. Той не може да си позволи това нещо“.
Папа Франциск ще посети Северна Македония на 7 май, няма да има срещи с местната църква, но ще посети Скопие, където се намира гробът на Майка Тереза. На посещението се гледа като на знаково, а централният площад в Скопие е вече подготвен, допълни Йотов.
Решението на папата „не е изненадващо“, защото Майка Тереза е родена в Скопие, а именно папа Франциск я е провъзгласил за светица през 2016 г, коментира историкът Стефан Дечев:
„В този смисъл, прави впечатление, че макар републиката да не се явява важна католическа страна, в Скопие посещението на папа Франциск се очаква с голям ентусиазъм и то не само от католиците в тази страна“
Дечев оцени победата на Пендаровски във вота в Македония като „по-скоро очаквана“ и „добра перспектива за Северна Македония“, защото няма да има временен президент и повторение на президентските, а и предсрочни парламентарни избори. В този смисъл, политиката на Заев, насочена към членство на Северна Македония в ЕС и НАТО, получава зелена улица:
„След тези избори, мисля че имаме утвърждаване на модела на функционирането на Република Северна Македония като една мултиезична държава, засилване на ролята на албанския фактор в македонския политически живот. Ще има препотвърждаване на приетия закон за езиците и политическата рамка, която беше зададена с Охридския рамков договор от 2001 година и абсолютно препотвърждаване на договора от Преспа, новото име на страната и конституционните промени, направени в края на 2018 година, както и скорошно - през декември 2019 година - членство в НАТО, а предполагам и в най-скоро време започване на преговори за членство в ЕС“
Историкът очаква „лека промяна на линията, която Брюксел и Вашингтон имаха през последните месеци по отношение на развиващите се събития в нашата югозападна съседка“:
„Мисля, че правителството на Заев, в резултат на политиката, която пое от лятото на 2017 година, получаваше тяхната безрезервна подкрепа, тъй като те си даваха сметка, че подписването на договора с България, договора с Гърция, който доведе до промяна на името на републиката няма как да се радват на голяма подкрепа в самото общество и в този смисъл властите в републиката се нуждаеха от подкрепата на международните фактори“.
Сега обаче ще има натиск Заев да изпълни обещанията си за съдебна реформа и административна реформа, както и за създаване на орган, който да се бори с корупцията по високите етажи на властта.
Загубилата партия ВМРО- ДПМНЕ ще смекчи тона си и ще търси връщане във властта не толкова по линия на атаката на Договора от Преспа, а ще се „ориентира повече към поставяне на важните проблеми“ за страната. Той обясни:
“Между първия и втория тур Гордана Силяновска-Давкова също имаше желание, ако би могла да спечели и някакви гласове от страна на албанците. Тя се обявява срещу закона за езиците, но го представи по-скоро като възражение срещу процедурата, по която е приет този закон, а не към принципа за равноправието на гражданите. От друга страна, тъй като атаката на Договора от Преспа беше едно от основните ѝ политически послания между първия и втория тур, както и по време на дебата, в един момент тя все пак изтърва изречението, че не възнамерява в продължение на 5 години да се бори срещу Договора от Преспа и да поставя в Хага, както беше обещала, неговата правомерност“.
Интервюто на Силвия Великова с Деян Йотов и Стефан Дечев можете да чуете от звуковия файл.
