Поезията на Марианна Георгиева се отличава от писането на най-младото поколение български поети, сред които почти липсват подобни гласове. Стихотворенията й притежават особен ритъм – докато четеш, сякаш чуваш глас, който ги произнася. Още с първата си стихосбирка „Екзотични начини за разрязване на птица“ тя категорично показа радикалност, която не е самоцел. Във време, когато писането на поезия се превърна в модно забавление, търсещо лесен достъп до читателя, Марианна Георгиева го принуждава да мисли, да освободи въображението си, тревожи го, провокира го, разтърсва го. Нейната поезия сякаш изскача от картините на Йеронимус Бош, в чиято „Градина на земните удоволствия“ се е самозародила. Стихотворенията й са изпълнени със сюрреалистични образи и картини, но тя успява постоянно да се завръща към реалното, да преплита суровата фантазия с бруталната реалност. По този начин въздействието се засилва, засилва се и многогласието, многопластовостта, драматичността, в стихотворенията й. Отстраненият им тон е само привидно спокоен, отвътре се чува сподавеният вик на съвременния човек, който е загубил надежда, опора, който се лута, освирепява, отчайва се.
Светът и в новата книга на Марианна Георгиева „Изход“ е болезнен, нехуманен, фалшив, какъвто е светът, в който живеем. На поезията ѝ не са чужди социалните теми, природата и екологията, има стихотворения с различни препратки към историята, политиката. Ани Илков я нарича „метафизически реалист“. Снощи се състоя премиерата на новата ѝ стихосбирка „Изход“. Чуйте авторката, Ани Илков и Давид Йерохам в репортажа от събитието.
