Завършва медицина през 1966 г., от 1967 г. постъпва като асистент в катедрата по анатомия на Медицинския университет - София, където работи и досега. Специализирал е в Германия. Преподава в университета вече 52 години! Два мандата е бил ректор на Медицинския университет в София (1999 - 2008 г.).
През 60-те години в катедрата по анатомия работеха учени от световно ниво, спомня си акад. Овчаров. Още във втори курс решава, че ще се отдаде на анатомията, и по-специално на изследванията на човешкия мозък.
Научната му биография обхваща 7 страници. Член (и председател) е на десетки български и чуждестранни научни дружества, изнасял е лекции в много страни, има различни награди, признание от пациенти, студенти и колеги в цял свят, преди броени дни беше предложен и за орден„Св. Св. Кирил и Методий" за особено значимите заслуги за развитието на медицинската наука и образование.
Това, което разбрах за толкова години, е че трябва труд. Приел е мнението на професор от Германия, че работа под 12 часа е изгубен ден.
Смята, че трябва да има мотивирани хора от двете страни на катедрата. Освен добри преподаватели, студентите също трябва да имат отворени очи за знания.
Аз казвам на студентите – който е дошъл в Медицинския университет, трябва да е готов да му бъде трудно. И да учи дълго, да учи цял живот.
Безсмислено е да се занимаваш с наука, ако не ти доставя удоволствие.
Обръща внимание на изтичането на мозъци, на милиардите финансиране на науката в САЩ и връзката с бързото внедряване на откритията в живота.
Основната отговорност за възпитанието на детето е на семейството, смята акад. Овчаров.
Още когато е на 6 месеца трябва да му се чете. Това развива мозъка. Не може и не бива да се оставя сàмо да играе. Мозъкът на човек е генетично конструиран, но може да се подобри многократно. Но са нужни усилия.
Най-големият от тримата синове на акад. Овчаров носи не само неговото име (Владимир), но е тръгнал и по професионалния му път и в момента работи в Института по невробиология в Магдебург (Германия).
Ученият подчертава, че движението е особено важно не само за физическото здраве, но и за по-дълго съхраняване способността да мислим и помним. Самият той всеки ден прави физически упражнения, дари и да се върне в 9 вечерта след работа.
Долна граница – 1 час.
Формулата за доброто стареене на мозъка включва 3 компонента: ментални (умствени) упражнения, физическа активност и социални контакти.
Ако всеки от нас работи активно, с целите си възможности, животът ни щеше да е по-друг, подчертава акад. Владимир Овчаров. И допълва – Не можем да искаме държавата ни да е идеална. И чак тогава да обича родината си.
И близките ни не са идеални, но ги обичаме, нали? Държавата е такава, каквато си я направим ние.
