Започна реставрацията на бронзовия лъв на храм-паметника на връх Шипка. Достъпът на посетители до експозицията в Паметника в дните 18-и, 19-и и 20-и юни е ограничен. За посещения е отворена Костницата, чийто вход е от южната страна на паметника. Реставрацията на бронзовия лъв започва в навечерието на 85-годишнината от откриването на Паметника на свободата и тържествата, посветени на 142 години от Шипченската епопея, които ще се проведат през август. Бронзовата статуя, дело на скулптора Кирил Шиваров, е отлята през 1929 година в Софийския военен арсенал от група майстори, а пет години по-късно е поставена на паметника. Последно лъвът е бил реставриран в началото на 90-те.
Директорът на Националния музей „Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“, че в рамките на дарителска кампания са събрани близо 68 000 лв. през 2016 година. Чрез други дарения музеят е осигурил още средства.
Директорът е оптимист, че паметникът ще бъде възстановен преди тържествата през август, но подчерта, че срокът за изпълнение е септември:
„Беше извършен външен и вътрешен оглед на скулптурата, който установи, че тя е конструктивно здрава, но въпреки всичко има нужда от почистване и фугиране. Именно това ще се извърши сега. Причината за забавянето беше, че в много голяма степен всички действия, свързани с поддръжката на паметника, са много тясно обвързани с метеорологичната обстановка в района на билото на Стара Планина. Освен това се наложи на два пъти да бъде съгласувана технологията и технологичната последователност, по която ще се извършват консервационно-реставрационните дейности. Всичко това забави самото изпълнение. Освен това, съгласно договора с нашия най-голям дарител, ние имаме ангажимент, при усвояването на средствата, да спазваме Закона за обществените поръчки, ако разходът, който ще бъде направен, влиза в обсега на този закон. През миналата година проведохме две неуспешни процедури за избор на изпълнител“.
Самото изграждане на паметника навремето е било инженерен подвиг и плод на неимоверни усилия, изтъкна той. Средствата за реставрацията сега, както и за строежа тогава, също са събрани от десетки хиляди дарители:
„Затова отговорността по отношение на какво ще свърши е наистина много голяма, тъй като става дума не толкова за един солиден финансов ресурс, а по-скоро публичен кредит на доверие. Надявам се да имаме добър резултат и да свършим работата чисто, както изисква Законът за културното наследство, и да преминем на следващия етап, който е по-важният – изработване на проект и осъществяване на цялостна консервация и реставрация на самия паметник“.
Интервюто на Диана Янкулова с Чавдар Ангелов можете да чуете от звуковия файл.
