Първата книга обикновено показва дали авторът има потенциал и често пъти – посоката, в която ще се развива. Добрите дебюти са рядкост, затова е радостно, когато млад поет покаже качества още с първата си стихосбирка. Такава е Виолета Кунева с „Почти всичко е наред“. За нея Петър Чухов казва: „Книга, която иска да общува. И го прави по възможно най-добрия начин – с любов.“ Фина чувствителност, но и особена категоричност, разколебана от самоирония, пестеливост, търсене на смисъл, на опори; поезия, която „вместо ръка“ подава „сърцето си“. Както пише Марин Бодаков: „Място на нежност към смисъла. Към истината.“
Чуйте и прочетете този нов поетичен глас:
гони камъни надолу по склона
и всеки път щом стигне дъното
се озовава отново горе
където е пълно с красиви гледки
невъзможни за докосване
иска да падне в тях
да кърви да се влачи
но е наказан да лети
