„Трудно ми е в живота да проявя такава решителност, крайност, демонизъм. Но абсолютно се почувствах като нея, когато трябваше да реша за това събитие, на което подлагам деца, колеги, служби, зрители. Не бях сигурна дали не е много жестоко това – да продължим да играем въпреки разразилата се буря над главите ни“. Това сподели актрисата Снежина Петрова, след като се превъплъти в героинята от гръцката митология на сцената на Античния театър в Пловдив.
„Медея“ на Снежина Петрова и Десислава Шпатова ще остане като спектакъла с дъжда и бурята, ще се разказват истории, които първо бяха на запис, но след като Медея призова богинята Хеката, започнаха и на живо.
„След спектакъла наистина се чувствам като на небето… Когато работиш с митология, с приказка, смислите са толкова гъвкави, многопластови. Човек може да си изтегли от този захарен памук каквото поиска. Аз нямах нужда да си изтеглям жената-демон-убийца. От друга страна, за да стигна до третия етаж на Античния театър, трябва да мина през това“.
Георги Гочев, гл. асистент в НБУ, е преводач на 12-ия пореден превод на Еврипид от старогръцки, поискан от режисьора Десислава Шпатова:
„Има нужда от повече преводи, защото всеки нов превод е своеобразна инвестиция в културата. Както българската икономика, като една малка икономика, разчита на външни инвестиции, така и българската култура зависи от външни идеи, които влизат чрез преводи. В гръцката култура, например, има едно твърдение, че тя представлява превод на някакви източни култури“.
Гочев коментира и спектакъла:
„Медея трябва да е горе, защото си е изразходвала гнева, направила е това, което емоционално трябва да направи и накрая ѝ е олекнало… Като гледаме холивудски филми, накрая трябва да има пълен хепиенд. В гръцките митове също има хепиенд, само че той е по-особен - нещо много ценно трябва да се пожертва, за да може да продължи животът. Всъщност е важно не толкова щастието на отделния човек, колкото щастието на цялото. Животът просто трябва да продължи. Историята в „Медея“ продължава след убийството на децата ѝ, тя заминава за Атина, жени се за Егей, ражда им се син, тоест, митът продължава, но само защото тази част от историята е приключила с убийството на децата“.
Ключова роля в спектакъла „Медея“ имаха децата от различни общности в Пловдив – ромска, арменска, еврейска. Техните рисунки за Медея бяха самата сцена, върху която се играеше представлението. Прологът към драмата беше приказно разказване на мита.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
