Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нестинарят Горан Стефанов в сакралния пъзел на Странджа

Много нестинари никога не са влизали в огъня, разказва той

7
Горан Стефанов
Снимка: Личен архив

Нестинарите са едно от най-мистичните проявления на странджанската етносфера. Така смята Горан Стефанов, нестинар от групата в село Българи, който гостува на предаването "Графити по въздуха".

„Обредът е запазен до голяма степен в село Българи, макар и компресиран, поорязан в ден и половина. В други части на Странджа има запазени фрагменти от този обред, но отново непълен. Ако трябва да говорим за пълното изпълнение на обреда, трябва да прескочим нашата политическа граница и да отидем на територията на Гърция, където в пет села съществуват нестинарски общности, които изпълняват пълния, разгърнат обред“, разказа Стефанов пред БНР.

Той е завършил етнология и теология, специализирал е културен туризъм. Свири на кавал, гайда, китара и… двоянка – инструмент, характерен за Северна България и за Шоплука. Започва да свири на кавал още като студент по богословие във Великотърновския университет. 

Родом е от Жеравна, но не вижда в този факт връзка с нестинарския обред, а по-скоро с родовата памет. Автор е на дисертация на тема „Сакрална география на Странджа“.

Комплексните проучвания на Странджа са изоставени и тя остава непозната територия

Как стига до сърцето на Странджа – Малко Търново? През 2010 година за първи път попада в региона, междувременно го канят в експедиция на проф. Валерия Фол. Кандидатства за уредник-етнограф, назначават го и живее в граничния град четири години.

„Странджа е една от най-непознатите планини във всяко отношение. Тя става вече малко по-осветлена през 70-те и 80-те години на миналия век, когато проф. Фол сформира няколко експедиции и започва комплексни проучвания на този регион. Там са ситуирани над 560 изследователи от всички сфери – археолози, историци, геолози, астрономи.  За съжаление тази програма е прекратена в началото на 90-те години и към момента много малко се проучва тази част на България, която е изключително слабо заселена.“

През 2012 година Горан Стефанов отива в Българи като главен консултант на филмова продукция, чиято цел била да заснеме включително нестинарски обред.

„И тогава бях разпознат от участниците в този обред и бях, така да се каже, повикан да участвам в него. Не всеки бива извикан и не всеки бива разпознат от тях като човек, който би следвало да се занимава с този ритуал и да продължи неговото изпълнение“, сподели той.

„Там беше една жена, облечена с народна носия. Тя се обърна към мен, посочи ме и каза: „Тази вечер ти ще играеш в огъня“. Аз я погледнах толкова странно – как така ще играя, какъв огън, какви са тези работи… Това ми беше първото преживяване.“

Едно е познанието на теория, друго - нестинарството като преживяване

Дотогава Горан Стефанов се занимавал в чисто етноложки план с нестинарството. Казва, че когато вече бил въвлечен в самата същност на нестинарството като изживяване, пред него започнала да се открива „цялата пъстрота и пълнота на този огромен сакрален комплекс от нестинарската обредност“.

Огънят се усеща, категоричен е Горан Стефанов, според когото неразумно хора от публиката решават понякога импулсивно да опитат.  

„Когато чуят думата нестинар, повечето хора си представят човек, който стъпва в огъня с икона в ръце, но всъщност нестинарството съвсем не е това. Има много нестинари, които никога не са влизали в огъня. Те са част от нестинарската общност не по-малко от нас самите. Те не влизат в огъня, но въпреки това са нестинари. Това означава, че те са се посветили на част от този обред – да помагат, да свирят, да поддържат свещените места, но не влизат в огъня. По същия начин отправят молитви към нестинарските светци. По същия начин са и покровителствани от самите светци.“

Да си нестинар е чисто религиозно чувство

„Това е чисто религиозно чувство. Всеки религиозен човек има такива изживявания, в които той успява да съзерцае божественото. Неслучайно в повечето храмове има и съществува от най-древни времена практиката да се преспива в тях – за да има именно  онзи докос с мистичното, сакралното и религиозното. В едно ежедневно състояние човек трудно би могъл да достигне до него. Така се вярва. Именно в едно състояние на сън се приема, че човек би могъл да се докосне до божественото“, разказа още пред "Хоризонт" Горан Стефанов.

Запитан за какво мечтае, той с усмивка отбелязва: „Ние, нестинарите, по нищо не се различаваме от обикновените хора. Всяка сутрин пием кафе, обичаме да се забавляваме, харесваме музиката. Нашите мечти не се различават конкретно и драстично от мечтите на един обикновен човек. Аз винаги съм мечтал България да стане едно по-добро място за живеене.“

Цялото интервю с Горан Стефанов слушайте в звуковия файл.
  
Снимките от село Българи са на Гавраил Гавраилов.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна