„Степента на израждане на това, което имаме като институционална среда в България, като процеси в съдебната система, във ВСС и в прокуратурата, вече е достигнала фазата, че дори Исус Христос да влезе и стане главен прокурор, няма как да разчупи статуквото на отношение на това, което съществува в съдебната система, във ВСС и в прокуратурата. Това са градени с години позиции, връзки и зависимости. Дори Лаура Кьовеши да бъде предпочетена за европейски главен прокурор, това едва ли би довело до чудодейна промяна на тази деградация на системата на правораздаване в България“. Това каза пред БНР Христо Христев, преподавател по европейско право в СУ „Св. Климент Охридски“. Висшият съдебен съвет днес официално открипроцедурата за избор на нов главен прокурор, като първите номинации се чакат следващата седмица, а изборът ще бъде на 24 октомври.
„Големият проблем с прокуратурата в България не е проблем с имената на X, Y или Z, това е проблем с начина, по който е уредена прокуратурата в правната уредба като една йерархизирана и централизирана структура, функционираща при единоначалие, което позволява твърде много смутителни неща, които се случват в нейното функциониране“.
В предаването „12+4“ Христев коментира и темата за избор на европейски главен прокурор. Кандидатите за поста са румънката Лаура Кьовеши и французинът Жан-Франсоа Бонер:
„Когато в процедурата по назначаване на ръководител на европейското обвинение се предоставят правомощия от една страна на Европейския парламент, от друга страна на Съвета на Европейския съюз, то е неизбежно да се получи политически контекст и политически фактори да обуславят избора на европейски главен прокурор… Назначаването на европейски главен прокурор неизбежно ще се повлияе от цялостното раздаване на картите и оформянето на новата институционална конфигурация в Европейския съюз“.
Според Христо Христев слабостта в правната уредба, която беше създадена с регламента за европейската прокуратура, е прекомерното участие на политически институции, често на различни позиции:
„Не всичко е публично в тези процеси, защото по един начин дебатите вървят в парламента, а по друга в Съвета. При остро разминаване на позициите няма как да се обвърже и с цялостната конфигурация, която се конструира в момента“.
„Свидетели сме на процес на отстъпление от демократичните принципи и от високата степен на демократичност, достигната в хода на развитие на институционалната система на Европейския съюз. Свидетели сме как се отстъпва от основни положения, градени в продължение на години, които целяха да гарантират, че ЕК и ключовите фигури в системата на управление на ЕС ще бъдат излъчени чрез прозрачна и демократична процедура, която отчита мнението на гражданите. По един перверзен начин в хода на популистите, на събуждането на демоните на крайните националисти, се вижда до какво се стига – до ерозия на демократичните системи в отделните държави членки и до ерозия на това, което е достигнато като демократична еволюция в ЕС“, допълни още Христев.
Интервюто с Христо Христев можете да чуете в звуковия файл.
