Хореографката Мила Искренова търси не само естетическия израз на танца, но и въздействието му върху здравето. Тя е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
"Наистина танцът се използва за терапия и то отдавна", обясни Мила Искренова в предаването "Закуска на тревата".
"Има техники, танцови, които се намират на ръба на терапията - Feldenkrais например. Това е една техника, която много добре владее Възкресия Вихърова. Тя я специализира. Аз съм била на нейния курс по Feldenkrais. Нещата са изключително статични и леки и се заключават в едно продължително лежане на пода, но то изисква осъзнаване на абсолютно всяка част от тялото и много деликатно раздвижване, което обаче след това прогресира и дава много добри резултати, включително при хора с различни заболявания, физически."
Всякакъв вид изкуство развива въображението, вярва Мила Искренова.
"Доказано е, че възрастни хора, които започват да се занимават с рисуване например, забавят процесите на деменция в мозъка. И то е много просто за обяснение, защото се активират определени центрове на мозъка, които иначе не работят толкова активно и това довежда до едно общо подобряване на мозъчната дейност. Същото важи за практикуването на някакъв вид инструмент, или пеене, или танцуване."
Изкуството ни прави здрави, категорична е хореографката.
"Ние сме, така или иначе, едни силно потиснати, резигнирани същества по ред причини, цивилизационни, и това, което ние не можем да изразим спонтанно, остава скрито в нашето подсъзнание. А, както е известно, болестите се предизвикват точно от подсъзнанието. То е това, което дреме като някаква бомба вътре в нас и под някаква форма в даден момент, когато е по-слаба имунната система, експлодира. Така че, колкото повече подсъзнанието ни е освободено, изчистено и спокойно, а това става чрез някакъв вид изкуство най-вече, толкова по-добре."
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
