Величественият К2 (8611 м) в планината Каракорум, Пакистан отново показа характер - в сезон със стабилно време няма нито една успешна атака засега. Съвсем до скоро над 120 участници в експедиции и шерпи бяха в Базовия лагер на втория по височина връх на планетата, а освен тях, имаше пакистански височинни водачи, чийто брой е неясен, тъй като не им се налага да си вадят разрешителни.
След като аклиматизацията приключи и се очерта прозорец от подходящо за атака време, петима шерпи пострадаха, макар и леко, при лавина, докато фиксираха въжетата над Лагер 4. Инцидентът стана на 16 юли. По-късно стана ясно, че така и никой от тях не е преминал най-опасния участък по реброто Абруци - “Гърлото на бутилката” (8200 м). На 17 юли известният авантюрист Майк Хорн, който ден по-рано навърши 53 години и изкачва без допълнителен кислород, направи опит със своя партньор Фред Рукс от Лагер 3 директно към върха, но се отказа на 8200 м, заради силни ветрове и лавинна опасност. На 18 юли няколко десетки души също опитаха атака (само че от Лагер 4), но шерпите решиха да ги върнат, посочвайки като причина дълбокия сняг и лавинната опасност. Оказа се, че няма и опънати парапети до върха. При създалото се напрежение някои шерпи остро критикуваха участниците в експедициите, както и другите агенции, че не им помагат.
Единствено австрийският парапланерист Макс Бергер успя до известна степен да осъществи своите намерения. След като прекара два дни в чакане в Лагер 4, той не можа да се качи на върха, за да се спусне от него с парапланера си, но извърши полета си от 8000 м височина.
С голямата група, която атакува К2 на 18 юли, беше и българинът Стефан Стефанов, който миналата година изкачи Еверест, а тази пролет - Канчендзьонга. Неговата аклиматизация премина успешно, въпреки един-два инцидента (шерпът му пропадна през топящи се ледове в река и се наложи Стефанов да го спасява, а после лавина затрупа частично палатката им, докато бяха в Лагер 2). В момента българинът е с другите участници в експедиции в Базов лагер (някои вече си тръгнаха) и в поредица съобщения изпрати следния текст, който публикуваме с негово съгласие:
"Това беше изцяло грешно човешко решение! Просто е недопустимо за мен да се изпращат хора да атакуват върха, без да са фиксирали парапетите до края. Ако имаше изградени парапети до върха, атаката щеше да бъде успешна, ако някое друго непредвидено обстоятелство не се беше случило, междувременно. Изпратиха ни на атака на базата на предположения, че парапетите ще бъдат фиксирани, а се оказа, че не са! Времето беше перфектно. Това, че само шерпите на Seven Summit Treks опъват въжетата, е вярно, но не е оправдание да си играят с човешкия живот, което се случва всяка година и навсякъде. Компаниите не могат да се разберат за съвместна работа, както и никой не иска да плаща за опъването на парапетите. Tова са върхове, при които без фиксирани парапети е почти невъзможно да бъдат изкачени и от най-добрите катерачи. Траверсът преди върха няма преминаване! Моето обяснение е безкрайно лошата организация на всички компании, които се занимават с тази дейност и тоталното незачитане на човешкия живот като изконна и най-важна ценност! Не може най-съществената дейност на тийм лидера да бъде сравняването на различните прогнози за времето. Това не е само за тази планина. Това е навсякъде и винаги! Повторяема грешка с цената на човешки животи! На никого не му пука за никого, въпреки че повтарят клишето: "Ние сме семейство!". В планината всеки е сам и разчита единствено на себе си. И на шерпа си, ако успее да установи добра връзка и контакт с него. Тъй като аз се колебаех дали да продължа нагоре, моят шерп ми каза: "Стефан, каквото и да решиш, аз съм с теб!" Бях бесен и продължихме нагоре още 100 м, докато срещнахме Лакпа шерпа, който беше последният, слизащ от върха, и след като ми обясни в детайли каква е ситуацията, а и аз вече се опитвах да се овладея, мислейки за невъзможността да се преодолее траверсът без въже, взех решение и тръгнахме последни надолу! А за прекалено дълбокия сняг, в който плуваш, тъй като затъваш на места до гърдите си, е вярно. За изключително високата лавинна опасност - също. Изкарах 36 часа на 7610 м без кислород, след което по време на атаката използвах кислород и след като се върнах в лагер 4, изкарах нощта с останалия ми кислород. Почти докоснах върха и грешното човешко решение и преценка ми го отне в последния момент. Сега трябва да търся знаци и да осмисля какъв точно житейски урок ми беше преподаден от Господ! Сега и шерпите отказват да тръгват отново нагоре. Накъде ли ще избие това напрежение?!”
Остава неясно дали този сезон все пак ще има втора атака на К2. Бившият британски командос Нирмал Пурджа, чийто проект е да изкачи всичките 14 осемхилядници за 7 месеца, вече е в Базовия лагер на К2 и обяви, че ще атакува на 24 юли... Някои от участниците в експедициите вече отпътуваха към Скарду и сега поне струпването на прекалено много хора отпада като усложняващ фактор. Последната дума е на шерпите. И най-вече - на изкусителя К2.
