На пресконференция след края на редовното заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги посочи, че икономическите перспективи пред еврозоната "се влошават все повече и повече", особено по отношение на промишления сектор в страните, където промишлеността е от голям значение.
Докато услугите и строителството, заедно със силата на пазара на труда, са устойчиви, в еврозоната е необходима "голяма степен на парично приспособяване" поради "продължителното наличие на несигурност по отношение на геополитическите фактори", както и с оглед на спада в производството, заяви Марио Драги.
По-рано днес ЕЦБ запази лихвените ставки без промяна, но сигнализира за предстоящо тяхно понижение, както и за евентуално рестартиране на програма за покупки на еврооблигаци, известна като "количествени улеснения".
Централният банкер посочи, че данните подсказват за наличието на "малко по-бавен икономически растеж" през второто и третото тримесечие въпреки подкрепата, идваща от вътрешното търсене и от ръста на заплатите. Драги добави, че надеждите за отскок през втората половина на годината са "по-малко вероятни".
Балансът на рисковете пред икономическия растеж е все още в посока надолу (за по-слаб от очакваното растеж), продължава да счита шефът на ЕЦБ.
Драги коментира спада на глобалната икономическа експанзия и търговията, както и уязвимостта на развиващите се пазари, заявявайки, че те "отслабват икономическите настроения".
Според него инфлационният натиск е "безмълвен", а инфлационните очаквания са намалели, но те вероятно ще се повишат преди края на годината след още едно движение към по-ниски нива.
"На фронта на инфлацията ние не харесва това, което виждаме и това е много важно", отбеляза Марио Драги и допълни, че инфлацията може да се отклони и в двете посоки, визирайки целевото ниво на ЕЦБ за инфлация от малко под 2 на сто.
Драги призна пред репортери, че на днешното заседание на ЕЦБ не е било обсъждано евентуално понижение на лихвите ставки и че е липсвало единодушие по време на дискусията. Според него всяко едно евентуално намаление на лихвените ставки ще бъде придружено с мерки за смекчаване на негативния ефект от подобно решение най-вече по отношение на рентабилността на търговските банки.
В края на пресконференцията Марио Драги изключи възможността да стане следващия шеф на Международния валутен фонд, след като преди това германско списание съобщи, че Франция лобира за него да поеме този отговорен пост.
Запитан относно френското лобиране и дали той би желал да стане шеф на МВФ, Драги отговори: "Не, не смятам. За мен това е голяма чест, но не съм на разположение, така че това не стои на дневен ред".
По-рано днес германската издание WirtschaftschaftsWoche цитира дипломатическите източници, според които Париж лобира сред страни-членки на Европейския съюз за поставянето на Марио Драги начело на МВФ.
Правилата на МВФ обаче изискват кандидатите за длъжността изпълнителен директор да са на възраст под 65 години, докато Драги е на 71 години.
Мандатът на Драги като президент на ЕЦБ трябва да приключи на 31-ви октомври, като шефът на МВФ Кристин Лагард е номинирана да го наследи.
По-рано в четвъртък Европейската централна банка обяви, че "няма възражения" Лагард да стане нейния нов председател, отбелязвайки, че тя има опита, необходим за тази работа.
Самата г-жа Лагард заяви по-рано този месец, че нейната оставка като ръководител на МВФ ще влезе ефективно в сила на 12-ти септември.
В момента се търси нейният наследник, който вероятно ще бъде друг европеец.
