2
54-годишен мъж и 61-годишна жена с животозастрашаващи мозъчни аневризми получиха шанс за живот днес. Пациентите бяха третирани с иновативна неинвазивна технология. В лекарския екип участваха световноизвестният германски лекар проф. Ханс Хенкес, един от пионерите в интервенционалната неврорентгенология, и българският му колега доц. Станимир Сираков, който е председател на Българското дружество по интервенционална рентгенология. Колеги на двамата медици наблюдаваха операциите на видеостена в аулата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.
И двата случая са изключително редки и носят риск за живота на пациентите, както, ако не бъдат оперирани, така и по време и след операцията.
Мъжът е диагностициран в столичната болница „Св. Иван Рилски“ преди малко повече от година, след като дълго време се оплаквал от мъчително главоболие. От самото начало пациентът е бил наясно за рисковете - ако заболяването му не бъде третирано, има огромен риск от фатален изход до края на годината, а вероятността да почине по време на операцията или веднага след нея е 30 на сто. След консултации с проф. Хенкес лекарите вземат решение да се чака колкото е възможно, докато интервенцията стане неизбежна. Моментът настъпва и днес 54-годишният пациент получи своя шанс за живот.
Преди да влезе в операционната доц. Станимир Сираков обясни:
„Тук няма място за класическа нервна хирургия. Тъй като е много дълга лезията, просто трябва да се изгради буквално казано нов съд чрез поставяне на много стентове от последно поколение, застъпващо се, за да изградим нова циркулация в мозъка и да изолираме съответно аневризмата, която продължава да нараства и да оказва компресия върху мозъчния ствол“.
За около два часа на пациента бяха поставени 10 стента. При подобни сложни интервенции винаги има 24-часов рисков период. След като той премине, може да се каже със сигурност, че до няколко седмици пациентът ще бъде излекуван, коментират лекарите.
Проф. Ханс Хенкес е сред световните топспециалисти в лечението на сложни аневризми с над 30-годишен опит. Той подчерта, че съвременните технологии многократно увеличават шансовете за живот на пациенти с подобни страдания:
„Това е една нова технология, която започна да се развива преди 1-2 години. Тогава нашите медицински изделия и технологии бяха изключително примитивни, докато сега те се доближават до научната фантастика. Много се радвам на това, което ще ви покажем днес и надявам, че след години тази технология ще се развива много успешно и в България“.
Работата на екипа можеше да се наблюдава онлайн на видеостена в аулата на болница „Иван Рилски“. Това е добра възможност да си сверим часовниците, смята инвазивният кардиолог д-р Сардовски:
"Да, интересна процедура, направена перфектно. Споделя се опит на водещи неврорадиолози. Интересно е да се чуят такива неща и да се видят. И с обучителна цел е много добре за младите колеги… Оборудване винаги може да се вземе. въпросът е със заплащането на консуматива от НЗОК, това е проблемът. Както каза д-р Сираков, Касата позволява 1 стент на месец. Това означава, че ако се сложат 10 стента, 10 пъти трябва да се вика един пациент, което е глупаво, а и опасно“.
За двете днешни манипулации болница „Св. Иван Рилски“ е поискала от Здравната каса 150 000 лева. Ако те бъдат отпуснати, ще покрият само консумативите за единия от пациентите. Всичко останало, включително хонорара и разноските по пребиваването на проф. Хенкес в България, се поема от фармацевтичната компания, която произвежда въпросните консумативи. Недофинансирането на подобни сложни медицински случаи е проблем и за пациентите, и за лекарите, коментира д-р Стефан Боговски от екипа на доц. Сираков:
„Тъй като Здравната каса допуска само до 30 000 лева за скъпоструващи консумативи, а в случая се поставиха 10, което е абсолютно 1/10 покрива от това, което ще струва за самия пациент. Не се говори с пациентите за пари, но понякога е трудно. Средствата, които Касата покрива, в повечето случаи са достатъчни, но има такива комплицирани случаи, в които те абсолютно не достигат за максималното и адекватно лечение на пациента“.
Ако днешните двама пациенти бяха заминали за лечение в чужбина, Касата трябваше да плати за тяхното лечение над 500 000 лева, допълват лекарите и съветват при силно главоболие с гадене и загуба на съзнание веднага да се търси спешна помощ.
„Обикновено мозъчната аневризма се открива случайно или едва след като пациентът получи кръвоизлив и животът му е в опасност“, обясни д-р Боговски:
„Ако се случи, не дай си боже, да изкърви една аневризма, човек припада, губи съзнание, силно главоболие, което не спира, не може да си движи врата и ако е късметлия, ще бъде приведен до медицинско заведение, ще се установи проблемът, ако това наистина е причината“.
У нас годишно се откриват по около 300 аневризми. Почти половината от тях са лекувани в столичната университетска болница „Св. Иван Рилски“. От началото на тази година досега случаите са над 150, като само два от тях са били оперирани, останалите са третирани ендоваскуларно, каквато е и световната тенденция.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.
