„Тогава се случи така, че отново прекъснах танците за много дълго време. След 7 клас кандидатствах в училище по туризъм, при което майка ми започна да ходи на една школа за възрастни. И аз реших, че при същата хореографка в другата й зала ще ходя на танци…“
Последвало предложение от професионално училище, където Йордан положил приравнителен изпит.
Още 15-годишен започнал да води танцов състав в читалището на неговото село. Година по-късно му предложили работа в съседен град, където също се заел с детския състав.
„Налагаше ми се всяка събота и неделя да пътувам от Варна до Шумен с влака и после до Смядово, а транспортът до селото ми е два пъти дневно и беше много сложно за организиране – цялата дейност и воденето на два детски състава.“
След това се прехвърлил в Пловдив. Започнал да съчетава работата си в ансамбъл „Пазарджик“ и школа за народни танци за възрастни вечер.
Вече е завършил бакалавърска степен по хореография. Четвърта година ръководи детско-юношеския танцов състав „Тракийци“ в село Калековец. За година с танцьорите постигнали 12 медала, от които два международни.
„Много е трудно, когато е създаден един тертип на танцуване на децата, да го промениш, да го усъвършенстваш и да работиш, защото това е като една построена къща да се опиташ да изглежда по абсолютно нов начин. Трябва да си „прокараш“ път до основите и да се опиташ да ги промениш, но без да събаряш къщата“, признава Йордан Костов.
Всяка фолклорна област има своето богатство и красота, вярва хореографът, но не скрива трепета, който пораждат у него родните ритми. „Все пак аз съм си от Добруджа и доста навътре я усещам, когато чуя добруджанска музика, съвсем по различен начин чувствам тялото си.“
Още за таланта и упорството да танцуваш народни танци - в звуковия файл.
