5
Всяка година оперният фестивал „Барток плюс” в Мишколц представя оперна компания от средна Европа. Тази година Пилзенският театър „Йозеф Каетан Тил” гостува със своята постановка на операта „Ирис“ от Маскани. Беше ми много интересно в навечерието на спектакъла да се срещна с Томаш Ондржей Пилар - директор на трупата и режисьор на спектакъла, и през неговия разказ да се „пренесем” в Театъра в Пилзен.
„Нашият театър съчетава драма, балет, опера и мюзикъл. Нашата опера е репертоарна и насочена към представяне на творби, които не се изпълняват често на сцената. Специализирани сме в поставянето на барокови и съвременни творби. Всеки втори сезон осъществяваме световна премиера. Също така изпълняваме опери, написани от знаменити композитори, но неизпълнявани често, като „Ирис” на Маскани. Пилзенският Josef Kajetán Tyl театър е държавна компания, която се финансира от общината. Сигурно вашите слушатели познават пилзенската бира. Нашият красив град също е културно средище и нашата опера е третата по големина в Чехия.”
Вие сте работили в различни оперни театри в Чехия.
„Аз съм главен артистичен директор на операта в Пилзен от 5 години. Работил в повечето чешки оперни театри, но Пилзен е много добра опитност за мен, защото можем да правим както наистина мащабни оперни продукции като „Ирис” на Маскани, така и камерни барокови творби. Как избираме нашия репертоар? За мен винаги е важно нашите продукции да бъдат разбираеми за публиката. Искам моите зрители да се чувстват добре в оперния театър, да изпитват наслада от изкуството, спектакълът да ги развълнува. Затова избирам главно репертоар, който носи послания на публиката – истински и дълбоки. Да, вярно е, че това е по-трудно по отношение на съвременната опера. Но, както казах, всеки втори сезон ние правим световна премиера. Най-напред избираме темата, литературната основа, либретото, а след това каним чешки композитор. Защото мисля, че е много важно да запазим оперното изкуство живо и да го представим на публиката, на младата публика. Имаме наистина голяма младежка аудитория в Пилзен и се стремим да бъдем наистина много комуникативна компания. Честно казано, аз съм доста консервативен човек. Не харесвам режи-театъра и най-много обичам синтеза между поезия и театър. Не мога да кажа, че имам визия за по отношение на стила на музиката в съвременната опера. За мен критерият е истината, която е скрита в музиката. Поставяли сме и оперни творби, които не са били много мелодични, а по-скоро като звуков пейзаж, но идеята и постановката бяха толкова силни, че някак си всичко сработи заедно.”
Вие сте режисьорът на постановката, която Пилзенският театър представя на фестивала Барток плюс в Мишколц. Какви са посланията, които искате да предадете чрез операта „Ирис” на Маскани?
„Операта „Ирис” е дълбока, красива, човешка история. Темата, която ни връща към древна Япония, е актуална и до днес в нашата европейска култура. Първото и най-важно послание е, че във всеки момент от живота си можеш да избереш вярата. Може да си напълно отчаян, да се чувстваш изоставен, но винаги можеш да избереш Пътя на вярата. Това означава: „Нещо ще се промени в моя живот, аз се моля и вярвам, че ще се промени!” Главната героиня Ирис – млада, красива девойка, притежава наистина много силна вяра и много трагична съдба. В края на творбата тя е напълно изоставена, отчаяна, умираща. Но изведнъж нещо се случва и всичко напълно се променя. Защото в нашия свят винаги съществува светлината на любовта. Операта започва с красивия хор – химн на изгряващото слънце. Този хор има много красиви стихове, много близки до библейския текст. „Аз съм Слънцето, което не те съди. Слънцето само ти дава светлина и сила. Аз съм вечността, целостта и любовта. Това е светлината.” И аз напълно вярвам в това послание и затова избрахме да поставим „Ирис” на Маскани. В края на операта тя се възнася към Слънцето и то приема душата й. И музиката е толкова силна и завладяваща – звучи огромен симфоничен оркестър, пълен хор и орган! Като в храма на живота, като в църква, което е много дълбоко и вълнуващо!”
Но дали младите хора биха повярвали в това послание? В днешно време сме толкова обезверени. Всъщност Вие сте един млад човек! Но дали тематиката на „Ирис“ би развълнувала другите млади хора?
„Честно казано, аз вярвам, че всички хора са създадени добри. Всяко човешко същество е създадено да действа позитивно, с обич и с добро. Мисля, че това не зависи от възрастта. Като говорим за най-младата публика, точно сега подготвяме световна премиера на операта „Броучци“, написана по знаменита чешка детска книга. Тя разказва за живота на малките бръмбарчета, които летят из гората. Това е много хубава продукция за цялото семейство. Ние играем на три сцени в театъра, като едната от тях е специално отделена за децата. Правим детски програми 2-3 пъти седмично – половината за опери, специално създадени за деца, другата половина – класически опери, адаптирани за деца в камерен формат. По този начин изграждаме нашата бъдеща публика. Освен световната премиера ни предстои класическа постановка на „Кармен“ на Бизе, „Коронацията на Попея“ на Монтеверди и „Лоенгрин“ на Вагнер“ разказа Томаш Ондржей Пилар - директор на Пилзенският театър Йозеф Каетан Тил и режисьор на продукцията на операта „Ирис“ на Маскани, представена на фестивала „Барток плюс” в Мишколц. Той е слънчев човек и срещата с него беше много вдъхновяваща за мен.
Като малка обичах да чета вълшебни приказки, Древногръцката митология и либретата от „Книга за операта”. Това беше моят вълшебен свят. До това лято не бях гледала „Ирис“ на Маскани, но либретото дълбоко ме вълнува. Влязох с много големи очаквания в залата на театъра – че спектакълът дълбоко ще ме трогне и завладее. А знаете колко важна е предварителната нагласа! Признавам, когато гледах към сцената, виждах несъответствието между това, което би нарисувало въображението ми, и всичко реално, като се започне от много плътната певица в ролята на невинната крехка девойка, през сценографията, хореографията, осветлението и т.н. А когато си затварях очите, започвах да чувам всички недостатъци в музикалното изпълнение. Все пак, много съм благодарна на фестивала, на Томаш Ондржей Пилар и на Пилзенския театър, че имах възможността да гледам за първи път на сцена операта Ирис на Маскани и да се запаля да търся още изпълнения на тази непопулярна опера, а защо не да я гледам и на наша сцена?!
