Трябва да се погледне много по-дълбоко политиката през 30-те години, за да стане ясно как се стига до този договор, който е последният, преди да започне войната. Той е предшестван от много други договори.
Това каза в предаването "12+4" по "Хоризонт" историкът Искра Баева по повод предстоящата 80-годишнина от подписването на пакта Рибентроп - Молотов между Германия и Съветския Съюз. Външната политика на Третия райх е много различна от тази на Ваймарска Германия, обясни тя:
„Политика, на практика, на заставяне на Запада да прави отстъпки на Германия заради чувството за вина за изключително несправедливия мирен договор, който е наложен на Германия след Първата световна война. Това чувство за вина кара, на първо място британците, да правят отстъпки на Хитлер, които в началото, особено през 20-те години, изглеждат обосновани“.
Хитлер обаче злоупотребява с това чувство за вина и почва да иска все повече. През 1937-39 година са направени такива отстъпки, които позволяват на Германия да започне да се подготвя за война със западните държави. Чърчил, който е в опозиция на Чембърлейн, е предупреждавал, че Берлин иска тези отстъпки, за да се подготви за войната
„Разликата между тези, които му се подиграват, и Чърчил, се състои в това, че Чърчил е прочел „Моята борба“, където е ясно заявено това намерение“.
Не е имало съмнение, че основният противник на Германия е Съветският съюз, но Чърчил е бил убеден, че Хитлер е съзнавал, че Германия не е разполагала с достатъчен военен, политически и икономически потенциал да започне такава война, а има намерение първо да подчини Европа.
„Пактът Рибентроп-Молотов е последната стъпка по пътя към войната от гледна точка на Хитлер. Тази стъпка е предназначена не за друго, а за да бъде спокоен, че тази малка война, която той предвижда с Полша, няма да се превърне в „тресавище“ и Съветския съюз няма да се намеси. Сталин, според мен, стратегически губи от пакта. Тактически печели това, че, първо, отдалечава войната във времето, както той си мисли. Второто, което печели, е преместването на около 200 километра на запад на държавните граници на Съветския съюз. Трябва да имаме предвид, че това става на висока цена - изоставянето на укрепените стари държавни граници“.
Сталин е загубил и образа на Съветския съюз пред Европа като последователен борец срещу националсоциализма и фашизма, обясни Баева и подчерта, че националсоциалистическата идеология е коренно противоположна на комунистическата:
„Комунистическият проект е проект на бъдещето, той е изцяло социален проект, но е насочен към много, много далечното бъдеще и това пречи за неговата реализация, докато германският проект е „в момента“. Той е националистически, но привлича и други национализми към своето виждане, дава им модел. Често се говори, че национализмът не е опасен в Европа, тъй като националистите не мога да се обединяват. Това не е вярно! Втората световна война го показва! Фашистка Италия и националсоциалистическа Германия са съюзници. Когато имат важна задача за реализиране, национализмите могат да се обединят и мога да си сътрудничат. Това е предупреждение за сегашното време“.
