Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хомосексуалността не се определя от един ген, твърди изследване

В проучването са изследвани профилите на 470 000 души, предоставили ДНК проби и информация за начина си на живот.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дали обичаш мъже или жени не се определя от един-единствен ген, а от много зони в генома, като от значение са множество неуловими негенетични фактори, сочат резултатите от изследване, предаде БТА.

Такива са заключенията от извършения от учени от Европа и САЩ анализ на половин милион генетични профила.

„Резултатите от изследването хвърлят светлина върху генетичната основа на еднополовото сексуално поведение - заяви Бенджамин Нийл от института Броуд в Кембридж, Масачузетс. - На практика е невъзможно да се предскаже сексуалната ориентация на човек въз основа на генома му."

Най-широкомащабното по вида си изследване е ползвало данни за над 470 000 души, които предоставили ДНК проби и информация за начина си на живот на „Байобанк“ във Великобритания и американската компания 23andMeInc.

Връзка с плешивост и усещане за мирис?

Някои от откритите генетични вариации присъстват и у мъжете, и у жените. Две от откритите у мъже се намират близо до гени, свързани с плешивостта и усещането за мирис. Това повдига интригуващи въпроси как хормони, свързани със секса и мириса, влияят върху еднополовото сексуално поведение.

Важно е също, че повечето участници били интервюирани за честотата на еднополовите си сексуални контакти, но не дали се идентифицират като гейове и лесбийки.

„Сканирахме целия човешки геном и открихме едва 5 местоположения, наречени локуси, които са ясно свързани с това дали човек съобщава за еднополово сексуално поведение", отбеляза биологът Андреа Гана от Института по молекулярна медицина във Финландия. Той уточни, че по-малко от 1 процент от генетичните вариации са свързани с признанията на участниците за еднополово сексуално поведение.

От значение е също друг фактор - средата, в която човек израства и живее.

Учените направиха сравнение с човешкия ръст, припомняйки, че генетичният ефект е безспорен - ръстът ни е свързан с този на родителите ни. Но генетиката не обяснява всичко - храненето в детството също е от значение. 

Възможно е да съществуват още стотици маркери

Вероятно съществуват стотици и дори хиляди други маркери, които бъдещи анализи могат един ден да открият.

„Става въпрос за комплексно поведение, при което генетиката играе незначителна роля. Ефектът от заобикалящата среда съществува, но не успяхме да преценим значението му“, поясниха от 23andMeInc.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени