Там, където има дълги опашки, винаги има и дълго чакане. А може би по-скоро очакване. Стихосбирката „Месо и птици“ носи името си от една стара месарница в центъра на София, където опашките често са били дълги, а очакването – безкрайно. В такива ситуации болката винаги намира начин да се прокрадне. Покрай желанията, които се превръщат в разочарования. Покрай мечтите, които си остават просто мечти. Покрай сивото, което трайно се настанява в спомените ни. Болката обаче ни е нужна, за да се научим на хиляди други неща. Поне така смята авторката на стихосбирката Белослава Димитрова. За първи път тя представи „Месо и птици“ пред созополската публика на Празниците на изкуствата „Аполония“. Съвсем логично премиерата премина като истински празник. Ден след дебюта на новата й стихосбирка Белослава Димитрова гостува в подвижното студио на „Време и половина“, което беше удобно разположено в стария Созопол, за да ни разкаже за болката във всичките й форми. Чуйте разказа й в звуковия файл.
