Флорънс Фостър Дженкинс е реална личност, навляза в артсредите през 40-те години на миналия век. Тя е милионерка и е искала да се изявява като оперна певица, но е имала много лоши гласови данни и почти никакъв музикален слух.
Въпреки това обаче, благодарение на свои фенове, на платени клакьори и откровени сеирджии прави концерт през 1944 г. в „Карнеги хол“ в Ню Йорк пред 3000 души публика. Успехът ѝ е противоречив, но е факт, че певицата си има свои фенове, почитатели на абсурда в изкуството въобще. Успява да издаде плоча, която е любима на много звезди сред които и Дейвид Боуи.
Историята ѝ вдъхновява два игрални филма „Изкуството да пееш фалшиво (Маргьорит)“ от 2015 г. и „Флорънс“ от 2016 г. с участието на Мерил Стрийп.
Крилата става нейната фраза: „Могат да казват, че не мога да пея добре, но не могат да кажат, че не съм пяла!“
